Електронното здравеопазване изостава навсякъде в Европа

Електронното здравеопазване е в състояние на изоставане от плановете и това е валидно не само за България, а навсякъде в Европа и по света. Причината е видна, това е липсата на достатъчно финансиране.

Ситуацията обаче ще се промени скоро, защото темата ще е много важна при формирането на новите политики, стратегии и инвестиционни схеми на Европейския съюз. България трябва да намери начин да се възползва от този подходящ момент, заяви Нели Вачева, управител на IDC България, откривайки днешния форум за електронно здравеопазване, организиран от анализаторската компания.

Всъщност електронното здравеопазване е феномен, изправен пред огромно предизвикателство във време, в което – според официалните статистики – 80% от заболяванията на хората са хронични, а населението повсеместно застарява, посочи Нино Гигуашвили, анализатор на сектор здравеопазване в IDC. Паралелно с това постоянно се увеличават общите здравни разходи, които възлизат на до 10% от БВП.

Друг съществен фактор в новата здравна картина са „новите пациенти” – поколението пациенти, които са много добре образовани и информирани, които понякога знаят за своето заболяване повече от лекаря си.

„Някога докторът беше като господ за пациентите си, те му вярваха за всичко и питаха за всичко. Сега обаче те са въоръжени с лаптопи и смартфони, четат в Wikipedia и здравни сайтове и се информират постоянно, – коментира Гигуашвили. – Тези пациенти дори искат да получат резултатите от своите изследвания на електронната си поща. Това е новото поколение изискващи пациенти, които наричаме „новите пациенти”.

Последното е показателно за това, че умните приложения на информационните и комуникационните технологии имат потенциала да направят здравеопазването ни по-бързо, по-лесно и пестящо средства.

Има изоставане във всички аспекти на електронното здравеопазване в Европа, стана ясно от презентацията на Гигуашвили, която направи обзор на редица инициативи и стратегически рамки като DAE (Digital Agenda Europe 2012-2020), eHAP (eHelathcare Action Plan 2004) и новия eHAP (до 2020), мащабни проекти за електронни зздравни досиета, електронни здравни карти и др.

Успехът на здравните инициативи е разпокъсан и неравномерен по страни. При електронните здравни досиета се вижда, че има различни системи, много пилотни внедрявания, но повечето европейски страни генерално все още са на фазата на планирането. Лисват национални стандарти. Няма оперативна съвместимост. Хората се боят да споделят информацията си и да я има някъде на електронен носител. Има успешни проекти, но понякога и техният успех е спорен заради свръхразходи, например.

Аналогична е картината при електронните здравни рецепти. Разпокъсаност цари и при инициативите за телемедицина – във всяка страна има поне по един такъв проект, но няма синхрон и единност.