За 76% от ключовите длъжности в предприятията се изисква висше образование (35% магистърска степен и 41% бакалавърска), а за останалите 24% работодателите очакват специалисти със средно образование, придобито в професионална гимназия.
В същото време се наблюдава отлив на кандидати за обучение в професионални гимназии, което създава все по-голяма пропаст между търсенето и предлагането на работна ръка с определена квалификация и умения, съобщи БСК по време на Националния съвет за оценка на компетенциите в Пловдив. Камарата е разработила 17 секторни модела, които включват 206 професионални стандарта на ключови за развитието на фирмите длъжности, в рамките на проект по ОП „Развитие на човешките ресурси”.
Моделите ще бъдат част от бъдещата Информационна система за оценка на компетенциите на работната сила. Предстои до края на 2014 г. да бъдат разработени общо 600 модела на длъжности и компетентностни рамки (професионални стандарти) за 50 професии и специалности.
Завършилите технически университет намират най-бързо и добре платена работа, а от останалите висшисти само 20% работят по специалността си. Това е глобален, а не само национален проблем.
До 2020 г. в Европа над 40% от работниците трябва да са с висше образование, за да може да се отговори на икономическите тенденции. България и сега, и тогава ще изостава от този показател, като прогнозата е у нас висшистите през 2020 г. да достигнат 34%. Към момента едва 23% от всички българи в работоспособна възраст са висшисти.
Изследване на екип на McKinsey показва, че недостигът на кадри с висока квалификация, отговаряща на нуждите на бизнеса, ще бъде една от най-отявлените тенденции на пазара на труда през следващото десетилетие. Работодателите ще имат нужда от 18 млн. повече служители с висше образование, отколкото ще има на пазара на труда през 2020 година. Най-силно недостигът ще се усети в Южна Европа.
Същевременно, ще има свръх голям брой служители с ниска и средна квалификация. Тази тенденция означава висока безработица, натиск към по-ниско заплащане и, същевременно – „глад” за квалифицирани кадри.
Освен сериозно разминаване между търсене и предлагане на човешки ресурси с определена квалификация, данните от разработените секторни модели показват и диспропорции по отношение на изискваните умения. Все по-голямо внимание се обръща на т.нар. „меки умения” (33% от всички описани), които практически отсъстват от учебните програми – и в средното, и във висшето образование. Сред меките умения най-ценни за работодателите са „ефективност” (31%) и „постигане на резултати” (30%), следвани от „въздействие и влияние” (17%), „взаимоотношения” (14%) и „познавателни умения” (8%).
Всяка придобита компетенция, а също и всяка квалификация, преминава през период на придобиване, развитие, усъвършенстване и спад. Този жизнен цикъл е свързан с динамичното развитие на технологиите и промените във външната среда. Според изследване на CEDEFOP (Европейски център за развитие на професионалното обучение), например, професията „ядрен инженер” има жизнен цикъл от около 8 години, което означава, че след този период, ако не са усъвършенствани знанията, уменията и компетенциите на лицето, неговата квалификация не е приложима в съвременните технологични условия. Професията (специалността) „инженер – електроника и автоматизация” има жизнен цикъл около 7 години, „IT-инженер” – 4 години, „юрист” – 6 години, и т.н.
Налага се изводът, че не може да се гледа на квалификацията като на константа, а понятието „учене през целия живот” не е клише – то е инструмент за оцеляване и конкурентоспособност, както за отделния човек, така и за компаниите. Друг извод е, че системата за продължаващо обучение става дори по-важна от тази за образование.
На този фон, твърде притеснителен е фактът, че в България системата за продължаващо обучение е твърде остаряла – и нормативно, и институционално, макар да е сред ключовите въпроси за конкурентоспособността на работната сила. Ето защо, наложително е инвестициите да се насочват не само към образователната система, но и към различните форми на продължаващо обучение, което в момента е оставено на индивидуалната инициатива на отделния зает или работодател.
С цел регламентиране на професионалните стандарти (компетентностните модели) в системата на заетостта екипът, работещ по проекта на БСК, предлага да бъде приет Закон за професионалните стандарти в заетостта (ЗПСЗ). Предвижда се със закона да се създаде Национален съвет за умения и компетенции (НСУК), който да се изгражда на принципа на публично-частното партньорство, с участието на работодателските организации.
Секторни съвети за умения и компетенции ще лицензират оценители на компетенциите в съответствие с професионалните стандарти за длъжностите от съответния икономически сектор. Оценителите на компетенции ще имат основна роля в оценката и валидирането на резултатите от ученето, както и в оценката на трудовото представяне.
Малко инфо от последния час – оказва се, че цигани и турци с елементарно образование могат да си намерят техническа работа в при работодатели от прехвалената Европа, които видите ли търсели "квалифицирани" специалисти, а аз с мойта диплома за инженер мога да си намеря работа като общ работник, работник в селското стопанство или друга черна работа. За да си намеря работа като специалист трябва да си скрия дипломата и да кандидатствам с диплома за средно образование. Тогава съм имал шанс. С диплома за висше не става. Това е според трудови посредници. Хора, които ще изкарат пари ако ми намерят работа в чужбина. е на тях ли да вярвам или на глупостите писани по медиите?
-Как се наричат хората с висше образование? -Висшисти.
-Със средно? -Среднисти.
-А с начално? -Началници. 🙂
Ники, съвсем скоро (преди една година) си търсих работа. От 11 фирми към които пуснах кандидатура направих интервюта с 9 – предложиха ми от 1600 до 4000 лв нето (разбира се, за 8 часов работен ден ). Да най-ниската оферта (макар че имаше допълнителни екстри) беше от българска фирма, но имаше български фирми които ми предложиха почти двойно. Така, че не прави генерални заключения от частния случай.
Това, че хардуерната и софтуерната поддръжка е ниско платена е главно поради това, че длъжносттите за които търсят хора обикновено не изискват висока квалификация…разбира, се същата услуга може да струва и много ако има специфични изисквания към работника които не се изпълняват от средния кандидат
Разбрахме се, статията няма нищо общо с реалното положение на нещата. В държава без икономика и производство работа за технически специалисти НЯМА. Или има но не в такива размери като описаното в статията и не за прилични пари.
Дайте да се разберем. България е смешно икономическо джудже, с нищожно БВП. Няма как в момента да се дават масово големи заплати. Който се е доредил до позиция в някоя корпорация, ще е доволен като пари, за останалите – еднопосочен билет или скромно и весело съществуване тук 🙂
Да допълня – всеки работодател е склонен да плати на проститутката/ките си 4-5000 и да ги назначи на мениджърска длъжност, обаче не е склонен да плати на хората, които му изкарват парите. И пак ще кажа – статията дори не се доближава до реалното състояние на пазара на квалифициран труд. Общ работник – 800 лв. ЕИТ специалист 650. Това са реалните цифри от БГ пазара, в който уж имало нужда от "квалифицирани". Малко повече се плаща на псевдоквалифицирани хора на шефа. И най много на суперквалифицирани "меиджърки".
650 лв. по никакъв начин не могат да мотивират някой да се учи на нещата, които са полезни за работодателя.
Всезнайковци, колко то вас са били на пазара на труда през последните 2-3 г? Да прави сте – тук там се плаща, но се плаща основно във фирми, които са ЧУЖДЕСТРАННИ. И то основно от Германия или Швеция. И то не всички. Останалите не плащат. 650 лв дават в София за ЕИТ специалисти масово. 1000 лв се считат за висока заплата. Които не верва може да го провери – отваря обявите за работа и си праща CV. Ако има късмет до месец два ще го извикат и ще разбере от личен опит какво се предлага за квалифициран специалист. Последното беше Поддръжка на всички видове Виндовс, включително и сървър, Линукс и поддръжка на хардуер и други – заплата 650 лв. Който още мисли че пиша глупости, може сам да провери. Ще му струва малко седяне пред компютъра и няколко интервюта. Плаща се все още тук там на програмисти и това е ЗА СЕГА и тук там.
Аз пък предлагам БСК да въведе стандарти за минимално заплащане, под което нямаш право да подбиваш цената на труда си!!!!
Защото фирмите искат да работиш за единия хляб.
2000лв (1000ЕУ) за тях са много/големи пари, защото ги дават на теб. А те изтискват, работиш в стая с 30 души и като някой кихне си болен от грип, като остарееш не те искат (мноо си дърт), а пенсията е доста далеч – на 65 ако доживееш.
Бизнеса постоянно натиска университетите да бълват ИТ-та за да се подбият цените на труда и въпреки висококвалифициран, заплатите да паднат поради наплива.
Ако в БГ се плащаше добре, ИТ-тата нямаше да емигрират и щеше да е пълно с кадри. Даже щяха от Гърция да идват тук да работят.
Истина е че има огромен глад за високо квалифицирани специалисти и логично тези с ниска квалификация пък изпитват глад за работа и са подложени на натиск със заплащането…нормално – просто има излишък от такива….но истината е че висшето образование дава нужните професионални умения в много малко случаи, обикновено се налага или работодателите да дообучават/ обучават кадрите или пък кадрите да учат самостоятелно и по своя воля (което се случва рядко)….Връзката между образователната система и бизнеса трябва да се подобри, особено що се отнася до високо технологичния бизнес, финансовия и т.н
"Работодателите са на мнение, че нямат нужда от умни и знаещи специалисти." – Ники, съвсем не е така…това може да се отнася до ниско квалифицираната работа, но иначе не е вярно.
А иначе хубава статия. Поздравления. Единственото което не ми хареса като информация е че се набляга на висшето образование – висшето образование и у нас и навсякъде по света не дава и няма как да даде необходимите професионални умения (с някои изключения). Висшето образование в повечето случаи е препоръчителна добавка към квалификацията, но не е всичко – това мисля е заблудата на повечето млади хора.
До бос,
Хайде стига пък и Вие. В света на реалните кинти, над 4к-5к се изискват много по-различни от профилираните и съвременни технически умения. БСК първо трябва да подобри собствения сивътрешен капацитет относно професията на инженера.
Изобщо това изследване е преписано напряко и ей така..
Или пък, ако са/сте "напред с материала", нека демонстрират/е 😉
Хайде по-сериозно в коментарите. Има работодатели и работодатели. В някои сектори трябват сериозни хора и им се плаща сериозно – от порядъка на няколко хиляди лева, плюс бонуси, коли, телефони, обучение и пр. Недейте да обобщавате така, не е коректно. А изследването на БСК не е направено хей така, хората са вложили сериозни усилия, за да направят една система от компетенции, която безспорно е необходима и ще помогне в крайна сметка да се подобрят нещата.
Кой измисли тази глупост?
Моят опит показва, че компаниите искат да получат хора с висше образование, а да плащат като на хора с основно образование. Ако си съгласен да работиш при тези условия и да имаш началник с никакво образование, ще си намериш лесно работа. Ако ли не си – тежко ти.
Работодателите са на мнение, че нямат нужда от умни и знаещи специалисти. Интересуват се от евтини и послушни, които вършат работа понякога.
Преди да пишете глупости проучете реалното състояние на нещата, а не желаното.