Софтуерната индустрия поиска въвеждане на нов компетентностен модел в образователната ни система. След 10 години при запазване на сегашните темпове и без да бъдат направени реформи в образованието, обемът на българската софтуерна индустрия ще достигне 1700 млн. лв. или 1,8% от брутния вътрешен продукт (БВП). Ако обаче бъде осъществена образователна реформа в желаните от бранша насоки и бъде увеличен броят на софтуерните специалисти, излизащи на пазара, секторът може да отчете поне двойно по-големи резултати, до около 3700 млн. лв. или 3.8% от БВП на България.
Така софтуерният сектор ще стане структуроопределящ за българската икономика, сравним по значение с туризма и други сектори, стана ясно на пресконференция с участието на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Българската Уеб Асоциация, Европейския Софтуерен Институт – Център Източна Европа (ЕСИ ЦИЕ), Българската Асоциация по информационни технологии (БАИТ), Български ИКТ Клъстер и Асоциация Телекомуникации (АСТЕЛ).
През 2011 г. организациите създадоха обща работна група, която цели да определи изискванията на софтуерната индустрия към българската образователна система – училищно и университетско образование, следдипломна квалификация и професионално развитие през целия живот. На събитието днес групата представе документ, озаглавен „Стратегическите изисквания на софтуерната индустрия за реформа на образователната система”.
Според анализа, растежът на софтуерната индустрия у нас е ограничен от острия дефицит на кадри. По предвиждания на компаниите от сектора, към 2015 г. ще има нужда от над 20 000 софтуерни специалисти в повече от наличните. Необходимо е да се увеличи капацитетът на образователната система за подготовка на такива специалисти три пъти – от сегашните завършващи 2000 на година до 6000 на година, става ясно още от работата на групата.
Освен това образователната система бележи тревожен качествен спад през последните 20 години, процентът функционална неграмотност е много висок, както и броят на отпадащите и неангажирани ученици. Разширяват се и разликите по социални и регионални признаци, дипломите са девалвирани, а количеството заема по-важно място от качеството, се посочва в документа, който е одобрен от всички водещи организации в технологичния сектор.
Според неговите автори, няма връзка между реалните нужди на икономиката и образователната система – нито количествено, нито качествено, а образователният процес е фокусиран върху натрупване на знания и информация и тяхното възпроизвеждане, а не върху изграждане на умения, нагласи, ценности и личностни качества, необходими за успешната реализация на младите хора в икономиката на знанието.
Браншът предлага да бъде приет нов компетентностен подход, който да интегрира знания, умения, нагласи/ценности и опит, както и да се трансформира традиционният академичен модел на преподаване към компетентностен модел на преподаване и измерване на образователните резултати. Целта на новия модел е да спомага за изграждане на самостоятелни личности, които могат да мислят концептуално и съзидателно, да имат активно отношение към света, постоянно да се развиват и адаптират, да имат социални и комуникационни умения и нагласи за съвместна работа в екип за постигане на общи цели.
Тези и други важни характеристики са анализирани и дефинирани от работната група като 18 базови когнитивно-емоционални и 32 комплексни компетентности. Всички те са условно групирани като личностно-социални, комуникационни, интерперсонални, за моделиране, за решаване на проблеми и процесно-организационни. В допълнение са дефинирани езикови (български, английски и други езици и комуникация) и културно-исторически компетентности, необходими за успешна интеграция в световната икономика.
Препоръки за действия, изготвени от работната група:
• Да се припознае изграждането на икономика на знанието като стратегически национален приоритет от всички политически сили и заинтересовани страни
• Да се създаде Национален съвет за икономика на знанието и образователна реформа
• Да се осигури адекватно финансиране на училищното образование
• Да се определят новите обществени изисквания към образователната система
• Да се осигури политически консенсус, лидерство и ресурси за осъществяване на фундаментална образователна реформа
• Да се структурира оперативна програма „Образование и иновации” за 2014-2020 г.
• Да се интегрират универсалните компетентности във всички форми и степени на образование
• Да се актуализират педагогическите и управленски компетентности в образованието
• Да се вземат мерки за решаване на острия дефицит на кадри в софтуерната индустрия
• Да се актуализират университетските програми и преподаване
• Да се развие система за професионално развитие и учене през целия живот
„Тези компетентности са сърцевината на новите изисквания към образованието и трябва да се изграждат и интегрират хоризонтално към всички предмети, обучения и образователни дейности и вертикално – от подготвителна група в детската градина до магистратурата в университета и продължаващото образование през целия живот”, коментира Явор Джонев, ръководител на работната група и зам.-председател на УС на БАСКОМ. Според него, за целта е необходима нова „архитектура” на образованието, която интегрира базовите и комплексните компетентности с предметното обучение и базовите грамотности с натрупване на опит и изграждане на навици и нагласи чрез практически проектни дейности.
И по кадърни дестинации
Заглавието трябва да е в минало време – МОЖЕШЕ да генерира.
Вече повечето големи и средни фирми ни заобиколиха в търсенето и създаването на офиси в по-евтините дестинации. Погледнете какво излиза от университетите и после мечтайте за удвояване на резултатите в бранша.