Твърдият е диск, или HDD, е един от най-важните компоненти на персоналния компютър. Това е мястото, където се съхранява операционната система, програмите и различна друга информация. Именно поради важния статус на „хранилище“, при избора на твърд диск трябва да бъдат взети под внимание множество фактори.Ако често ви се налага да редактирате видео материали, да пускате игри или пък сте аудиофил, който желае да има достъп до цялата си колекция с едно натискане на бутон, то тогава един по-голям и бърз диск значително може да подобри ежедневните ви занимания с персоналния компютър. Можете да увеличите значително мястото, с което разполагате, като добавите външен диск с USB 2.0 или FireWire интерфейс. Така освен че ще получите по-голям капацитет, ще се подсигурите и със създаване на резервно копие на важната информация.
Днешните твърди дискове придоставят на потребителите наистина много голям обем за съхранение на данни. С появата на перпендикулярния магнитен запис капацитетът на HDD непрекъснато нараства, като в момента 1 терабайт (ТВ) е максималният, достигнат от производителите. И както винаги, колкото по-голям е дискът, толкова по-евтино ви излиза един гигабайт.
Увеличеният капацитет на HDD ви дава възможност да превърнете вашия компютър в наистина високо производителна мултимедийна машина, с предостатъчно място за съхранявате на огромно количество с цифрови снимки, видео материали, програми и др.
Капацитет
Едва ли за всички потребители важи едно правило при избора на капацитет на твърдия диск, тъй като небходимият очем пряко зависи от изпълняваните задачи. 250 гигабайта (GB) са напълно достатъчни за операционната система, множество потребителски приложения, както и за доста аудио/видео файлове и снимки. Капацитетът е наистина от значение за потребители, които обработват или съхраняват видео материали, аудио файлове или цифрови снимки. Видеото е особено ресурсоемко – едно-часова MiniDV касета изисква около 12GB на диска, за да редактирате материала и впоследствие да направите DVD диск. Голям капацитет обаче едва ли ще ви бъде необходим, ако работите с текстови документи и електронна кореспонденция.
И така, ако видеото е приоритет, можете да се ориентирате и към два диска, тъй като повечето РС имат място за втори HDD. В някои случаи дори излиза по-евтино да закупите два диска, отколкото един със същия капацитет. Друг вариант за добавяне на още място към вашата система е чрез използване на външни дискове, но за това по-нататък.
Скорост на въртене
Вътрешните SATA дискове, както и повечето предлагани в момента PATA дискове имат скорост на въртене на плочите 7200 оборота в минута (rpm). На пазара са достъпни и вътрешни SATA дискове с по 10 000 оборота. Ако пък търсите дискове втора ръка, ще срещнете и 5400 rpm PATA усторйства. Обикновено колкото по-бързо се въртят плочите, толкова по-бързо се чете и записва информацията. 10 000 rpm дисковете едва ли ще бъдат решение за голяма част от потребителите, заради по-високите си цени.
При лаптопите се използват по-бавни дискове, които консумират по-малко енергия и съответно генерират по-малко топлина. Обикновено скоростта при тях е 5400 оборота в минута, но някои модели от високия клас поддържат 7200 rpm.
Време за търсене
Средното време за търсене на данни в твърдия диск се измерва в секунди. То дава представа за времето, необходимо на диска да открие специфична част от информацията. Повечето потребители няма да усетят значителна разлика във всекидневната работа при различни стойности на този параметър. Но при силно фрагментирани дискове, където части от информацията, подлежаща на "сглобяване", са разпръснати навсякъде по твърдия диск, времето за търсене има значение.
Буфер
Твърдите дискове разполагат с буфер под формата на бърза кеш памет. Тя съхранява данни, които ще бъдат необходими на системата в следващия момент. По-големият буфер съхранява повече данни и предполага по-висока производителност на системата, тъй като данните се доставят по-бързо от буфера. Повечето твърди дискове за настолни системи имат буфер 8MB или 16MB. Ценово-ориентираните PATA дискове обикновено предлагат 2MB буфер.
Интерфейс
Интерфейсът определя начина на свързване и взаимодействие на твърдия диск със системата. Почти всички нови твърди дискове в момента използват SATA интерфейс, който поддържа максимален трансфер на данни 150МВ или 300МВ за секунда. Моделите с 300МВ/s не могат да се възползват от по-широката си лента на пропускане в типична десктоп система, но при т.нар. RAID конфигурации разкриват възможностите си. SATA дисковете също така не изискват конфигуриране на джъмпери, както PATA дисковете. Освен това те използват по-тънки кабели, които улесняват въздушния поток вътре в системата.
PATA дисковете, които все още са често срещани, поддържат максимален трансфер от 100МВ/s или 133МВ/s. Ако искате да смените стария си PATA диск с нов, по-голям, трябва да проверите дали дънната ви платка поддържа SATA HDD. В случай, че не поддръжа, можете да използвате адаптери PATA-към-SATA. Но от гледна точка на производителността, е добре да се придържате при ъпгрейда към PATA.
Дискови масиви RAID
Добре е да разгледате и RAID възможностите, ако разполагате с повече от един диск. RAID 0 е най-често срещаната конфигурация, при която данните се разделят между множество дискове за постигане на по-високи скорости. Недостатъкът в случая е, че ако по някаква причина един от дисковете откаже да функционира, данните от всички дискове ще бъдат загубени.
Ако информацията, която съхранявате, е от първостепенно значение и леко забавяне на системата не е проблем, то тогава решението е RAID 1. При него данните се записват изцяло на всеки един от дисковете, като по този начин получавате няколко идентични копия. В случай на повреда на един от носителите, другите продължават да работят. Минусът тук е, че капацитетът е равен на този на най-малкия диск от масива. Например, ако имате два диска с капацитет от по 200GB, свързани в RAID 1, те ще предоставят обем 200GB, а не 400GB. Ако пък използвате 200 и 150 GB дискове, ще разполагате само със 150GB.
RAID 5 е друг вариант, който по същество е RAID 0, но с възможност за възстановяване на данните при отказ на един от дисковете. RAID 10 пък комбинира увеличената производителност на RAID 0 и възможностите за резервно копие на RAID 1, но изисква четири диска. В повечето случаи за домашно ползване са подходящи RAID 0 или RAID 1, като и за двата е необходима поддръжка от дънната платка.
Външни решенияВъншните дискове в основата си са същите, както вътрешните, но са поместени в хубави кутии и предлагат допълнителни възможности за свързване. Съотвено и цените им са по-високи. Освен коментираните вече параметри, трябва да вземете под внимание начинът на връзка на външния диск с персоналния компютър. Вариантите са няколко. Можете да използвате FireWire (IEEE1394) интерфейс, ако вашият компютър го поддържа. Друг вариант е свързване посредством eSATA шина. Актуални напоследък стават и USB 2.0 досковете, които са достатъчно бързи в повечето случаи, а и всички съвременни компютри разполагат поне с няколко USB порта. Избягвайте връзка посредством USB 1.1, тъй като трансферът на данни ще бъде доста бавен.
На пазара се предлагат и интересни външни мрежови устройства за съхранение (NAS), които обикновено се свързват към маршрутизатора. NAS позволяват лесен достъп до информацията в тях от всеки компютър в мрежата, като не е необходимо определен компютър да бъде непрекъснато включен.
Ако използвате компютъра си основно за сърфиране в уеб, текстообработка и електронна кореспонденция, то тогава нямате нужда от диск с голям капацитет. Ако обаче съхранявате цифрови фотографии, аудио и видео файлове, обмислите варианти с капацитет от 300-500GB. Запалените геймъри трябва да потърсят 10 000 rpm WD Raptor дискове, като дори могат да използват RAID 0, за да увеличат допълнително производителността.