Битовите отпадъци винаги са създавали много проблеми, които засягат не само правителствата или организациите за защита на природата, но и живота на обикновените хора. За София осигуряването на сметище за складиране на боклука се оказа един доста сериозен проблем, който предизвика широка обществена реакция, и въпреки това още не е трайно разрешен.
Ежедневният боклук е сериозен вредител по много показатели. Почистването на заселените райони, експортът и рециклирането, наемането на фирми, които да се занимават с всичко това, покриват само финансовия аспект на проблемите.
Самите сметища са масивен източник на метан, който сериозно уврежда околната среда, и от това се опасяват всички населени райони, на които се предлага да складират софийската смет.
Според американската Агенция за защита на околната среда (Environmental Protection Agency – EPA), всеки жител на САЩ произвежда средно на ден малко над 2 кг боклук. По-голямата част от него попада на сметищата, които са най-големият източник на метан, образуван от дейността на човека.
Още преди години ЕРА е разработила специална програма за извличане на метан от сметищата. Основната идея е да се добива метан от сметищата и да се използва като гориво за производството и за битови нужди. След като метанът е силен замърсител и същевременно високо-енергиен източник, то тогава преработката му ще има двойна полза, смятат разработилите програмата.
Процесът за извличането всъщност не е сложен. Определен брой сонди пробиват повърхността и „изсмукват” газта, която след това се складира или директно се препраща по газопроводи за битова и корпоративна употреба.
Един от партньорите на ЕРА е американска компания за производство на текстил. Разположена в Джорджиа, фирмата си купува газ от сметище, което е „общинска” собственост. Метанът се добива с помощта на 53 тръби, разположени на площ от 90 акра. След това добивът се компресира и се транспортира до фабриката по газопровод, дълъг 19 километра. Производителят на килими използва продукта като гориво.
Дейвид Густасхоу, вицепрезидент на текстилната компания, избира използването на въпросната газ след като се отказва от доста традиционни горива. Той споделя, че добитият по подобен начин метан не може да замести конвенционалните добиви, но е добра алтернатива. Според вицепрезидента, всяка компания (или селище) трябва да решава проблемите, като разглежда собственото си положение и специфики.
Във финансово отношение разходите за закупуване на техника и за стартиране на проекта струват от $2,5 до $3 милиона. Густасхоу твърди, че както компанията му, така и градът ще успеят бързо да преодолеят икономическия удар. Добивът на метан от местното сметище намалява с 20% вредните емисии в атмосферата. Това позволява пренасочването на общински пари към други сфери на обществения живот.
Метанът, въпреки че е по-евтин от природната газ, има два пъти по-нисък топлинен капацитет. Тези и други недостатъци не позволяват той да се превърне в универсално гориво. Специалисти обаче твърдят, че в наши дни технологиите позволяват енергийните източници да се комбинират и това е най-добрият вариант.
За реализацията на подобни проекти се изисква всяко селище, община, регион да се съобразяват със собственото си положение, да преценят възможностите си и да не бягат от риска на новите идеи.