Повече от век беше необходим на математиците, за да открият формулата за движение на велосипед без водач. Първият опит в тази област датира от 1897 година и е дело на Емануебл Карвальо, припомня британският Telegraph.
Сега, 110 години по-късно, колектив от американски математици публикува в „Proceedings of the Royal Society” 28-странична разработка, която отчита 17 основни параметъра, влияещи на способността на велосипеда да се движи – диаметър на колелото, скорост на въртене и др.
Както е известно, велосипедът може да се движи сам на разстояния до 50 метра и това беше една голяма загадка за учените. След откриването на “магическата” формула, сега математиците са изправени пред ново предизвикателство – да съставят и формулата на движение на велосипед, управляван от човек.
Попитан за коментар на откритието, професионалният велосипедист Крис Боардман се удивява как е възможно описанието на принципа на движение на колелото да отнеме 110 години. “Учените могат да се обърнат към мен следващия път, когато разработват формула как да не паднат от велосипеда”, коментира спортистът.
Въпросчо, като гледам присъствието на правописни грешки в това, което си написал, и като гледам колко елементарно ти се вижда създаването на математически модел, си мисля….ЕГАТИ ТЪПИЯ ВЪПРОСЧО :))))))
Иначе си се направил на умен…
Хе хе хе, значи неса били никакви учени, най малкото неса карали велосипед. Нещата са толкова прости ясни че човек с елементарни познания по механика и динамика би го обяснил и след това остава само с няколко прости формули да се опише. Само искам да уточня че велосипеда се движи сам без да пада само ако е свободно кормилото му, ако го фиксират в права посока велосипеда ще падне веднага. И така : сняколко думи да ви обясня простата динамика на процеса: Когато велосипеда се движи с някаква скорост /задължително му се задава начална скорост/ и оставен така естествено е според неравностите на терена той да започне да се наклонява в някоя посока /ляво или дясно/. Тогава поради това че гумата е торовидно тяло линията по която се отъркалва колелото се измества в посоката на наклон на велосипеда а от там и силата на съпротивление на търкаляне се измества в тази посока и се появява вътрящ момент съсдаден от силата на съпротивление на търкаляне на гумата с рамо разстоянието от симетричната плоскост на велосипеда до линията на отъркалване. Този въртящ момент завърта кормилото по посока на накланянето, велосипеда започва да завива в тази посока и се появява центробежна сила в противоположната която го поддържа дане падне и така на татък този процес се повтаря многократно и велосипеда запазва изправено положение до момента в който скоростта му на движение падне до ниво което нее достатъчно да поддържа този процес на самоуправление. Това е точно начина по който се кара велосипед без ръце /който го е пробвал знае че е така дори данесе е замислял върху него/ Остава само всичко това да се облече в математически модел. ЕГАТИ ТЪПИТЕ УЧЕНИ, ДА МИСЛЯТ 110 ГОДИНИ НЕЩО ТАКА ЕЛЕМЕНТАРНО :))))))