Мощни хай-тек компании стартираха проект за бърз Интернет в България
Специална програма ще подготви препоръки на бизнеса към държавата. Зад инициативата на Мобилтел застанаха 10 водещи компании, както и държавни институции
22-06-2006Над 10 компании, лидери в областта на телекомуникациите и информационните технологии, се обединиха и ще лобират пред правителството и политическите сили за ускорено въвеждане на високоскоростен Интернет в България. Вчера, 21 юни, бе даден официален старт на инициативата на Мобилтел, зад която застанаха още компаниите Hewlett-Packard, Siemens, Microsoft, Ericsson, Kapsch, Cisco Systems, БТК, Arthur D. Little, Hochegger|COM and Eurocom Cable.
Проектът носи името “ITC Broadband Платформа за България” и цели чрез препоръки и добри практики да подобри достъпа на бизнеса и домашните потребители до бърз Интернет. Както и да разясни голямото значение на Мрежата за развитието на икономиката на страната.
“Реализацията на проекта ще създаде нови работни места, ще модернизира обществените услуги и бизнес-процесите. Широколентовият достъп ще изравни възможностите на потребителите в регионите на страната със слабо развита инфраструктура”, се казва в съобщение от мобилния оператор.
Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) и Българският ИКТ Клъстер също ще подкрепят проекта със своя опит, твърдят от Мобилтел. На оперативната среща вчера бяха създадени 6 работни групи. Всяка от тях ще направи анализ и ще подготви предложения, които през идните месеци ще бъдат обединени в единен документ. Този т.нар. план ще бъде предоставен на правителството и политическите сили.
Проектът получи подкрепа в лицето на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) и Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР). Двете институции бяха представени от Пламен Вачков, председател на ДАИТС, и Юрий Алкалай, директор „Електронно правителство” в МДААР. На брифинга с представители на медиите присъства и Георги Александров, председател на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).
Широколентовият Интернет ще осигури високи скорости за пренасяне на големи обеми от данни, глас и видео. Това подобрение в комуникациите ще създаде възможности за развитие на електронния бизнес и на модерно здравеопазване. Крайните потребители пък ще получат бърз достъп до онлайн игри, музика, филми, онлайн телевизия и друго съдържание, със скорости над 2 мегабита в секунда. По-високата скорост означава и по-бърза работа, едновременен достъп до по-голям брой програми, работа с по-големи обеми от информация и т.н.
Опитът в други европейски страни, като Австрия, Германия, Великобритания и др. показва, че ако компаниите обединят усилията си, могат да постигнат впечатляващо развитие в тази област. Преди малко повече от месец, проектът, реализиран в Австрия, беше определен като най-добър обществен проект.
|
Инициатива за бърз Интернет
|
|
►Кой стои зад проекта
|
|
– Мобилтел, Hewlett-Packard, Siemens, Microsoft, Ericsson, Kapsch, Cisco Systems, БТК, Arthur D. Little, Hochegger|COM and Eurocom Cable;
– ДАИТС и МДААР от страна на държавата |
|
►Целта
|
|
– Проектът “ITC Broadband Платформа за България” цели чрез препоръки и добри практики да подобри достъпа на бизнеса и домашните потребители до бърз Интернет
|
|
►Очаквани ползи
|
|
– Подобрените комуникации ще създадат възможности за развитие на електронен бизнес и модерно здравеопазване. Крайните потребители пък ще получат бърз достъп до онлайн игри, музика, филми, онлайн телевизия и друго съдържание, със скорости над 2 мегабита в секунда
|
През 2006 г. близо 3 млн. българи ще разполагат с достъп до Интернет, но само около 138 000 от тях ще имат „бърза” връзка до Световната мрежа, според данни, изнесени на пресконференцията вчера. През 2005 г. общият обем на пазара на ИКТ в България е достигнал 2 милиарда евро, а разходите за информационни и комуникационни технологии на глава от населението възлизат на EUR 275. Това ни нарежда на предпоследно място в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) по тези показатели.
През 2005 г. Световният икономически форум постави България на 64-то място в своя Network Readiness Index, докато останалите страни в ЦИЕ се нареждат на по-предни позиции: Унгария (38), Словакия (41), Полша (53), Хърватска (57) и Румъния (58). Въпреки това, делът на ИКТ в икономическите резултати на България е относително голям. Това се обяснява основно с мобилните комуникации и големият ръст, регистриран в предлагането на мобилни услуги.
Какво е положението с широколентовия Интернет в развитите страни? Във Великобритания масовото внедряване на широколентови технологии ще доведе до ръст на икономиката, възлизащ на BGP 22 млрд. Инвестициите в тази област ще увеличат продуктивността и ще спестят на страната GBP 3,5 млрд., а на малкия и средния бизнес около 1,2 млрд. британски лири.
В Германия се очаква високоскоростният Интернет да стимулира ръст в икономиката в размер на EUR 46 млрд. до 2010 г. Ще бъдат създадени около 265 000 работни места в цялата страна. В допълнение, широколентовите технологии ще провокират индустриален ръст и бум в предприемачеството.
В Холандия анализът на въздействието на този тип технологии е имал позитивен ефект върху заетостта (създадени са 4400 нови работни места), а дългосрочната продуктивност в региона на Ротердам се е увеличила с между 1,2% и 1,6%, според информация, изнесена от Мобилтел.