125 години от първия закон за мерките и теглилките

Българските метролози честват днес 125-годишнината на първия закон за мерките и теглилките. Съвременният Закон за измерванията е приемник на нормативния акт от 15 ноември 1888 г., който е и третият закон изобщо на съвременната българска държава, съобщи МИЕ.

Своеобразният музей на метрологията в една от залите на БИМ включва прибори и измервателни уреди от различни години (снимка: МИЕ)

Законът е приет във Велико Търново от Петото обикновено народно събрание, поясни Димка Иванова, и.д. председател на Българският институт по метрология (БИМ), по време на форум, организиран от БИМ, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и Съюза на метролозите в България (СМБ). С този документ се въвежда Метричната система в България и се утвърждава преминаването от „вехтите мерки” към новите, прилагат се основните единици за дължина – метърът, и за маса – грамът.

Оттогава до днес със законите за измерванията правителството подпомага развитието на метрологията. То определя политиката в областта на измерванията, създава условия за членство на страната ни в международни организации, финансира създаването и купуването на еталони.

В една от учебните зали на института, преустроена със средства по оперативна програма „Конкурентоспособност”, е събран своебразният музей на метрологията, включващ прибори и измервателни уреди от различни години. В бъдеще до уникалната сбирка ще има свободен достъп.

В нея са включени най-старите национални еталони – за дължина – 1 метър, и за маса – 1 килограм. Те са внесени от Франция през 1911 г. по решение на тогавашното Министерство на търговията и земеделието. Същата година България се присъединява към Конвенцията за метъра от 1875 г., което до ден-днешен не са сторили много държави. В началото членки станали едва 17 страни, днес те са 55, а 38 са асоциираните.

Първите български мерки и теглилки трябвало да бъдат изработени от платина, но по икономически съображения било направено изключение да се излеят от сплавта бароз. Те се използвали предимно за търговски цели, сега са вече само реликви, разказа Иванова. Сред тях има истински “антики” – храномер за зърнени култури, който отчита плътността им, планиметър от 1945 г. за линейните размери и площта на кожите, калибър за големината на яйцата и пр.

Днес залите на БИМ са царство на модерната физика, а националният еталон за маса 1 кг например е изработен от най-чиста проба платина, затворен е в специална кутия и се съхранява при оптимални условия от 20 градуса и фиксирана влажност. Може да се докосне само с ръкавици.

БИМ има международно признати 215 вида възможности за измерване и калибриране, валидни за цял свят. Те са вписани в базата данни на Международното бюро за мерки и теглилки. Това означава, че от всяка точка на света тук може да се поиска експертиза и тя ще е валидна за всички страни, подписали Конвенцията за метъра и споразумението за взаимно признаване на националните еталони и сертификацията за тях.

Една от „най-горещите точки” в БИМ е Лабораторията за експертиза на електромери. Тук всяко домакинство или компания могат да предадат за проверка своите уреди, ако се съмняват в прецизността им или е предизвикан спор за висока сметка за ток. Първо обаче трябва да се подаде молба до електроразпределителното предприятие, което препраща уреда до БИМ и предоставя на абоната временен.

БИМ вече навлиза и в Космоса. Това ще стане чрез едно неголямо съпротивление за подобряване характеристиките на националния еталон за електричеството с променливо напрежение. Идеята е съвместна разработка на института и българския Клъстер за космически изследвания. Проектът е амбициозен и трябва да завърши със сглобяването на български спътник, заключи Димка Иванова.