Eкологични метро-влакове, в които няма водачи, не след дълго ще започнат да кръстосват европейските градове. Зелена светлина на проекта даде Европейската комисия, която оправда 15,2 милиона евро финансова помощ за две френски предприятия, разработващи високотехнологичното „метро на бъдещето”.
ЕК реши, че финансовата помощ, предоставена от Франция на ALSTOM и RATP – чрез съвместното им дружество METROLAB – за научни изследвания по проекта Mеtro du Futur („Метро на бъдещето”) е в съответствие с правилата на ЕС за държавните помощи, съобщи GreenTech.bg.
Целта на проекта е да разработи четвърто поколение автоматизирана система за метро, т.е. такава, която е „напълно автоматична“ и без водачи на мотрисите. „Помощта е насочена към решаването на реална пазарна неефективност, без да води до неоправдано нарушаване на конкуренцията”, посочва ЕК.
„С „Метрото на бъдещето” потребителите ще имат достъп до по-ефективна, по-привлекателна и по-енергийноефективна градска транспортна система. Чрез насърчаване на преминаването от частните автомобили към обществен транспорт, изследователският проект ще допринесе за постигане на целите на ЕС в областта на околната среда и енергийната сигурност, ограничавайки на риска от нарушаване на конкуренцията”, коментира заместник-председателят на Комисията, отговарящ за политиката по конкуренцията – Хоакин Алмуня.
Когато проектът „Метрото на бъдещето” бъде завършен , производителят ALSTOM и операторът на преносна мрежа RATP ще предложат на големите агломерации технологично решение от ново поколение, което да отговори на техните нужди от градски транспорт: тези линии на метрото ще бъдат напълно автоматизирани, иновативни, по-екологични и ще имат капацитет да се развиват с течение на времето. Подвижният състав ще консумира по-малко енергия и ще се отделят по-малко фини прахови частици.
Всеки от двамата партньори ще получи 7,6 милиона евро държавна помощ , т.е. общо 15,2 млн. евро за съвместното им дъщерно дружество за научно-изследователска работа METROLAB. 5 милиона евро идват под формата на грантове за индустриални научни изследвания и 10,2 милиона евро като възстановими авансови плащания за експериментално развитие.