Налице е повишено търсене на специализирани умения в областта на цифровите технологии във всички сектори на икономиката (илюстрация: CCO Public Domain)
Държавите, които са си поставили амбициозни цели в съответствие със стратегията на ЕС за цифровия единен пазар и са ги съчетали с подходящи инвестиции, са постигнали по-добри резултати за относително кратък период от време. Това е едно от основните заключения от анализа на тазгодишните данни на индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI), публикуван тази седмица от Европейската комисия.
Най-големите икономики на ЕС обаче не са сред лидерите в областта на цифровите технологии, а това означава, че е нужно да се ускори цифровата трансформация, за да може ЕС да запази своята конкурентоспособност на световно равнище.
„В момента в ЕС е налице съгласие по 28 от общо 30 законодателни предложения, с които се установяват 35 нови цифрови права и свободи. Наложително е да се въведат нови правила за стимулиране на свързаността, икономиката, основана на данни, и цифровите обществени услуги, както и за подпомагане на държавите членки в изграждането на подходящи и адаптирани към съвременния пазар на труда цифрови умения у гражданите”, коментира заместник-председателят на Комисията Андрус Ансип, който отговаря за цифровия единен пазар.
Свързаността се е подобрила, но остава недостатъчна спрямо бързо нарастващите потребности. Според показателите на DESI, търсенето на високоскоростен и свръхвисокоскоростен широколентов достъп до интернет се е увеличило и очакванията са тази тенденция да се запази през годините, предвид нарастващата сложност на интернет услугите и потребностите на бизнеса.
Свръхвисокоростната свързаност от поне 100 Mbps е достъпна за 60% от домакинствата и броят на абонираните за широколентов достъп до интернет нараства. 20% от домакинствата използват свръхвисокоскоростен широколентов достъп, което е четири пъти повече в сравнение с 2014 г.
Най-бързо свръхвисокоскоростният широколентов достъп до интернет се внедрява в Швеция и Португалия, а във Финландия и Италия е постигнат най-голям напредък при разпределянето на радиочестотния спектър за 5G.
На над една трета от работещите европейци не им достигат основни цифрови умения, макар за повечето работни места да се изискват поне основни цифрови умения, а едва 31% ползват интернет с лекота.
Същевременно е налице повишено търсене на специализирани умения в областта на цифровите технологии във всички сектори на икономиката, като през последните 5 години в ЕС заетостта при специалистите в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) е нараснала с 2 милиона души. В това отношение индексът посочва като водещи Финландия, Швеция, Люксембург и Естония.
83% от европейците използват интернет поне веднъж седмично (в сравнение с 75% през 2014 г.). От друга страна, вече само 11% от жителите на ЕС не са използвали никога интернет (18% през 2014 г.).
Най-много е нараснало ползването на видео разговори и видео по заявка, достъпни по различни начини — през компютри или смартфони. За да запази доверието на потребителите в онлайн средата, на 25 май 2018 г. ЕС въведе нови правила за защита на данните.
Предприятията все повече се цифровизират, но електронната търговия бележи бавен ръст. Като цяло водещи в областта са Ирландия, Нидерландия, Белгия и Дания, а Унгария, Румъния, България и Полша трябва да наваксат.
Все повече дружества използват услуги в облак (18% спрямо 11% през 2014 г.) и социални медии, за да работят с клиенти и други заинтересовани страни (21% спрямо 15% през 2013 г.). Независимо от това през последните няколко години броят на МСП, които продават стоки и услуги онлайн, не е нараснал (17%).
За да даде тласък на електронната търговия, ЕС предложи серия от разнообразни мерки — от по-голяма прозрачност на цените за доставка на колетните пратки до опростяване на правилата за ДДС и цифровите договори. От 3 декември 2018 г. потребителите и дружествата могат да намират най-добрите онлайн предложения в целия ЕС, без да бъдат дискриминирани въз основа на националността си или мястото си на пребиваване.
При цифровите обществени услуги, за които са в сила разпоредби на ЕС, има тенденция към сближаване на резултатите на отделните държави членки за периода 2014—2019 г. Когато изпращат формуляри до своята публична администрация, 64% от потребителите на интернет вече правят това онлайн (57% през 2014 г.), което показва, че онлайн процедурите са по-удобни от традиционните бюрократични методи.
През април 2018 г. Комисията прие инициативи относно повторната употреба на информацията в обществения сектор и електронното здравеопазване, които ще подобрят значително трансграничните обществени услуги онлайн в ЕС. По отношение на цифровите обществени услуги, включително електронното здравеопазване и електронното управление, според индекса Финландия и Естония се открояват като водещи.
Според оповестените показатели за участието на жените в областта на цифровите технологии (WID), страните от ЕС с конкурентоспособна цифрова икономика са водещи също и в дела на жените, които участват в нея. В това отношение индексът посочва като водещи Финландия, Швеция, Люксембург и Дания.
Неравнопоставеността между половете на равнище ЕС обаче се запазва при използването на интернет, при цифровите умения, както и при специализираните умения в областта на ИКТ и заетостта, където тя е най-сериозна: едва 17% от специалистите в областта на ИКТ са жени и те все още печелят с 19% по-малко от мъжете. Освен това едва 34% от дипломираните в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката са жени.