Биткойн провокира ръст в кражбите на пари онлайн

Кражбата на пари от банкови сметки е една от основните цели на кибер престъпниците. Изследване на Лаборатория Каспрески за финансовите киберзаплахи през 2013 г. разкрива в цифри и факти мащаба на явлението.

Банковите троянци се използват най-често, но делът намалява за сметка на програмите, насочени към биткойн (източник: Лаборатория Касперски)

Банковите троянци продължават да се използват най-често при кражбата на пари онлайн, но делът им намалява за сметка на програмите, насочени към биткойн (източник: Лаборатория Касперски)

Като цяло, през миналата година са извършени 28,4 милиона кибератаки със зловреден софтуер, насочени към кражба на пари. Това е ръст от 27,6% спрямо броя на атаките от предходната година.

Към финансовите киберзаплахи се отнасят банковите троянци, клавиатурните шпиони и сравнително новите програми за кражба на виртуални портфейли с биткойн (Bitcoin) и генериране на криптовалута на заразените компютри. Именно последните имат основен принос за общия ръст на финансовите киберзаплахи през 2013 г.

Допълнителен фактор за ръста на заплахите са откритите уязвимости в платформата Java, които се използват интензивно от кибер престъпниците, сочи анализът на Лаборатория Касперски.

Най-често продължават да се използват банкови троянци – на тях се падат две трети от атаките. Делът им обаче намалява за сметка на програмите, насочени към биткойн. Клавиатурните шпиони, които прихващат въвежданите от потребителите данни, също отстъпват позиции, измествани от троянци с широк набор от функции.

Нови тенденции се наблюдават и при зловредния софтуер за мобилни устройства. Взривно расте броят на приложенията за кражба на пари от банкови сметки – за една година тези програми са се увеличили почти 20 пъти. Повечето атаки са насочени към потребителите на смартфони под управление на Android.

Зловредните програми не са единственото средство в арсенала на кибер престъпниците, когато крадат пари онлайн. Те използват активно и фишинга – схема за измами, която разчита на фалшиви уеб страници на финансови институции.

Коментар