Европейците: Условията на труд се влошиха

Неудовлетвореността по отношение на работното натоварване, темпа на работа и дългия работен ден е по-често срещана от други проблеми

Мнозинството европейци (57%) считат, че техните условия на труд са се влошили през последните 5 години, според публикувано днес проучване на Евробарометър, в което се изследва как кризата е засегнала качеството на труда.

„Съществуват опасения, а и реален риск, че условията на труд ще пострадат в резултат на икономическата криза”, коментира резултатите от проучването комисарят на ЕС по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване Ласло Андор.

Налице са много големи разлики между държавите членки, като процентите на удовлетвореност на национално равнище и на ниво работници варират от 94% до 38%. Така например, повече от 80% от анкетираните в Дания, Люксембург, Финландия и Нидерландия считат, че условията на труд в тяхната държава са добри.

Отделно, на ниво работници Дания отново заема първо място, като 94% от работниците са удовлетворени от своите условия на труд – Австрия и Белгия заемат второто място, като са удовлетворени 9 от всеки 10 работници.

На противоположната страна, Гърция е с най-ниския процент на удовлетвореност на национално равнище (16%) и е единствената държава, в която по-малко от половината от работещите са доволни от настоящите си условия на труд (38%).

В по-малка степен, на национално равнище нивата на удовлетвореност са по-ниски в Хърватия (18%), Испания (20%), Италия (25%), България (31%), Словения, Португалия и Румъния (всяка с 32%), а също и в Словакия (36%) и Полша (38%).

Тази разлика в нивата на удовлетвореност може да бъде обяснена с множество фактори: социалният и икономически контекст, повлиян от кризата, но също и по-структурни характеристики като социален диалог, социални политики и трудово право, които могат да са по-силно или по-слабо изразени в зависимост от националните ситуации в ЕС.

Редица фактори потвърждават нарастване на интензивността на труда. Стресът безспорно се счита за най-важният риск на работното място (за 53% от работещите). Освен това, неудовлетвореността по отношение на работното натоварване, темпа на работа и дългия работен ден (над 13 часа) е по-често срещана от други проблеми, като липсата на интерес към задачите или недостатъчни периоди на почивка на седмична или годишна база.

По отношение на организацията на труда, във връзка с равновесието между професионалния и личния живот, 40% от анкетираните заявяват, че не им е предложена възможност да използват гъвкав режим на работа.

В областта на здравословните и безопасни условия на труд, по-малко от един от всеки трима работници е заявил, че на работното му място са въведени мерки срещу новите рискове (например, предизвиканите от нанотехнологиите или биотехнологиите), или мерки, насочени към възрастните работници и тези с хронични заболявания.

Заедно със стреса, като един от най-важните рискове на работното място се възприема неергономичната среда, като 28% от анкетираните определят повтарящите се движения и изморителните или болезнени пози като основен риск за здравето и безопасността на работното място, а 24% – ежедневното вдигане, пренасяне или преместване на товари.