Пазарът на технологии за витруализация на сървъри и системи за съхранение на данни у нас ще нарасне между 500 и 800 процента до края на 2008 година. Това прогнозира компанията Грамма Системс, която твърди, че е реализирала най-много проекти, базирани на виртуализация, в България.
„Засиленият интерес на фирмите към технологиите за виртуализация е напълно обясним – те намаляват разходите за сървъри, оптимизират използването на ресурсите и улесняват разширяването на съществуващата ИТ инфраструктура. Изграждането на нова инфомационна система върху витруална платформа излиза до 3 пъти по-евтино в сравнение с използването на класическа системна архитектура”, обясни Васил Величков, управител на Грамма Системс.
Виртуализацията на сървъри позволява, от една страна, голям брой приложения да работят на една физическа машина (хост), вместо на няколко отделни. По този начин освен разходите за хардуер, се намаляват също разходите за електроенергия, климатизация, поддръжка и пр.
От друга страна, виртуализацията на масивите за съхранение на данни позволява наличните ресурси да се използват по-ефективно чрез динамично разпределяне на натоварването и заетия капацитет между всички налични хардуерни устройства, независимо от марките и моделите оборудване. Хардуерът може да бъде резервиран многократно, с цел постигане на максимална надеждност, непрекъсваемост и производителност.
Най-голяма полза от технологиите за виртуализация имат компании и организации с над 50 работни станции и нужда от поне 3 или повече сървъра, въпреки че съществуват ефективни решения и за по-малки фирми с 10-20 потребителя, посочиха от Грамма Системс. В зависимост от мащаба на проекта, виртуализирането на сървърите и системите за съхранение на данни отнема от няколко часа до няколко седмици, но технологията спестява много повече време при всяка последваща промяна или развитие на платформата.
При физическата платформа обикновено има няколко приложни сървъра, които са претоварени, и няколко, които почти бездействат. Сървърът за електронна поща, например, може да разполага с 80% свободно пространство, но да страда от липса на памет и процесорен капацитет. В същото време файловият сървър може да използва 20% от процесора и паметта, но да не му достига дисково пространство. Няма намини тези два сървъра да си „помогнат” един на друг и да компенсират взаимно недостига на специфични ресурси. Когато обаче се използват виртуални машини, с виртуални дискови масиви, приложенията могат да споделят помежду си целия наличен процесорен капацитет, памет, дисково пространство и производителност.
Физическите ресурси могат да се разпределят автоматично и динамично, на база на предварително дефинирани правила, в зависимост от моментните нужди на всяко приложение. При изцяло виртуалните платформи потчи няма неизползвани ресурси и не е необходимо всеки сървър да бъде презапасяван с процесори, памет и дискове за 2-3 години напред, обяснига ог Грамма Системс.