За разлика от литиево-йонните акумулатори, алуминиевата батерия не може да експлодира, ако ще и да продупчим дупка в нея с бормашина
Учени от института по енергетика „Прекут” към Станфордския университет създадоха алуминиево-йонна батерия, способна да замени литиево-йонните батерии, които се използват масово за захранване на преносима електроника.
Новата батерия може да се произвежда по-евтино и освен това се зарежда по-бързо. В допълнение, тя е по-малко вредна за околната среда от алкалните си аналози. Освен това, за разлика от литиево-йонните акумулатори, не може да експлодира – ако ще и да продупчим дупка в нея с бормашина, пише GreenTech.bg.
Концепцията за създаване на алуминиева батерия не е нещо ново. Изследователите се заиграват с тази идея в продължение на десетилетия. Тя е атрактивна поради своята безопасност, ниска цена и висока трайност. А това, което в Станфорд са разработили, може би е решение, най-близко до един евентуален комерсиално жизнеспособен продукт.
Батерията от този вид използва отрицателно зареден анод, изработен от алуминий, и положително зареден катод, направен от графит. Двойката е комплектована с йонен течен електролит. Всичко това е побрано в опаковка от гъвкав полимер. Не би било проблем такава батерия да се вгражда в гъвкави мобилни телефони (стига и останалите им части да са гъвкави).
Още по-интересно е, че прототипът на такава батерия може да се зарежда в рамките на около една минута! Това е, меко казано, потресаваща разлика в сравнение с времето, за което се зареждат днешните телефони.
На всичкото отгоре алуминиево-йонната батерия може да се зарежда най-малко 7500 пъти! Екипът от Станфорд разполага с непубликувани данни, които доказват, че батерията им може да се справи и с повече цикли на зареждане и презареждане. Това вече обещава сериозни възможности за приложение в по-мащабни акумулаторни системи като тези на електромобилите или дори в системи за съхранение на енергия от комунален мащаб.
Засега маломерният прототип произвежда около два волта, което е по-малко от онези 3,6V, стандартни за литиево-йонните батерии. Освен това алуминиевата батерия не се представя толкова добре като литиевите от гледна точка на енергийната плътност: „алуминиевите клетки носят само 40 вата на килограм в сравнение с 100-206 вата на килограм при литиевите”.
И все пак, както пише в своето комюнике станфордският професор Хонгджи Даи, „във всички останали отношения батерията има това, за което си мечтаете: евтини електроди, добра безопасност, бързо зареждане, гъвкавост и дълъг жизнен цикъл. За мен това е една нова батерия в начален стадий”, казва ученият.
Прекалено бързото зареждане е приблизително равносилно на късо съединение. Не е удачно за мрежата и захранващите устройства.
За съжаление, вече чета за нови технологии при батериите почти всеки ден. От няколко години насам. Още нищо не е влязло в серийно производство. Както се изрази преди време шефа на Тесла моторс – Елон Мъск – попитаха го защо нищо не казва за нови технологии при батериите, при положение че това е от огромна важност при електромобилите сега. Той отговори, че всъщност проучват и са в контакт със всички групи по света, които имат някакви разработки, и засега няма по-добра технология, а също така почти всички лаборатории не са в състояние да им изпратят прототип за тестване.
За мен технологията представена в тази статия, не е от най-обещаващите. Но дано пък да греша.