Доходността на инвестицията и нивото на риска са определящите показатели за избора на взаимен фонд у нас, сочи ново изследване на „ДСК Управление на активи”, извършено от агенция „Прагматика”. Основните очаквания на българите със средни и високи доходи, склонни да инвестират във взаимни фондове, са за бърза печалба в рамките на една година.
Около 40% от анкетираните участници показват готовност да инвестират средства във взаимни фондове за период от 1 година, като средната сума на инвестицията е 4 170 лв. Лицата с месечни доходи над 1 500 лв. посочват средна сума на инвестиция около 6 600 лв.
Изследването, проведено на база персонални интервюта с 800 лица на възраст между 25-55 години от София, Пловдив, Варна и други по-големи градове в страната, със средни или по-високи доходи, показва, че за почти 60% от тях все още основен фактор за избор на взаимен фонд е доходността на инвестицията. 41.3 % от интервюираните посочват риска, а 23% – инвестиционната политика, като фактори за избор на фонд.
Експертите определят като положителни резултатите, че хората обръщат внимание и на други немаловажни фактори при избора на фонд – големината на компанията/фонда, компетентното предоставяне на информация за фонда от служителите му, лесната процедура по инвестиране, опитът на управляващото дружество. Очакванията на мениджърите на „ДСК Управление на активи” АД са, че последните няколко фактора, заедно с по-голямото внимание към риска и инвестиционния хоризонт, ще заемат водеща роля при взимане на решения от страна на инвеститорите.
Все още повечето хора са склонни да поемат по-висок риск за част от парите си, за да постигнат по-висока доходност за кратък период. Потенциалните инвеститори във взаимни фондове са предимно хора с висше образование, на възраст над 45 години, със слаб превес на мъжете над жените.
„Изследването ни показа, че взаимните фондове все още се възприемат като инструмент на бързата доходност. Краткият инвестиционен хоризонт от една година в съчетание с очакването за голяма печалба, посочени от анкетираните, говорят за спекулативна нагласа на местните инвеститори, съчетана с недостатъчна инвестиционна култура”, коментира Петко Кръстев, председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на „ДСК Управление на активи”.
В потвърждение на този факт може да се посочи, че за 49.5% от респондентите рискът не е съществен фактор за избор на фонд. По своята същност взаимните фондове са преди всичко спестовни продукти и краткият инвестиционен хоризонт не предполага инвестиране в рискови договорни фондове, допълни Кръстев.
Като най-добри възможности за инвестиране на свободните си средства анкетираните посочват недвижими имоти (66.3%), собствен бизнес (12.6%), а на трето място се нареждат банковите депозити (12.3%). Инвестицията във взаимни фондове спонтанно е идентифицирана едва от 10.8% от изследваните лица и понастоящем по-скоро допълва инвестиционния портфейл на хората, склонни да инвестират. От тях 46% имат депозит, 40.6% имат договор с пенсионен фонд, 23.4% застраховка „Живот”, а 8.9% вложения в акции. Това са хората, които търсят най-удачната за тях комбинация между различните видове инвестиране, която да е с приемливо ниво на риск и доходност.
„Индустрията на колективните инвестиционни схеми има висок потенциал за развитие. Колкото по-добре хората познават възможностите на различните фондове, толкова по-ефективно могат да управляват парите си”, коментира Петко Кръстев.