Скоро летящите чинии може да се окажат нещо повече от научна фантастика. Субрата Рой, доцент по механичен и авиокосмически инженеринг в Университета на Флорида, е подал заявление за регистрация на патент за кръгъл, въртящ се летателен апарат, напомнящ за космическите кораби, които сме гледали в безброй много холивудски филми. Рой нарича своята разработка “безкрило електромагнетично въздушно превозно средство”, или WEAV (wingless electromagnetic air vehicle).
Прототипът е малък – диаметърът на летателния апарат е не повече от 6 инча (15,24 см) – и ще може да се задвижва от батерии, поставени на борда, разкрива redorbit.com. Според доцент Рой, дизайнът може да се увеличава пропорционално и теоретично следва да работи и във вариация с по-големи размери. Дори в малкия формат, прототипът има много приложения. Най-очевидните функции на летящото тяло ще са наблюдение и навигация. Апаратът може да се конструира така, че да носи камера и светлини и да се контролира отдалечено от внушително разстояние, твърди изобретателят на летящата чинийка.
Апаратът е приложим и за други атмосфери, различни от тези на Земята – най-подходящ ще бъде за обследване на Титан, шестата луна на Сатурн, която се отличава с високо ниво на гъстота на въздуха и ниска гравитация.
Щатските военновъздушни сили и НАСА са проявили интерес към изобретението и университетът се опитва да лицензира разработката.
Мини-летящата чиния ще се захранва посредством феномен, наречен магнитохидродинамика (магнитофлуиддинамика или хидромагнетика), или силата, която се създава, когато електрическо или магнитно поле преминава през електропроводими флуиди. Примери за такива флуиди са плазма, течни метали и солена вода.
В случая с апарата на доцент Рой, електропроводимите флуиди са електроди, които покриват всяка от повърхностите на возилото и йонизират заобикалящия ги въздух в плазма. Този начин на придвижване дава на летящия обект сигурност срещу теченията. За да постигне максимален контакт между въздуха и летящата чиния, разработката е частично вдлъбната и изцяло заоблена.
Най-революционният аспект на прототипа е, че той не разполага с каквито и да било движещи се части, нито пък има крила и двигатели. Подобен дизайн ще позволява на летящата чиния да се носи из въздуха и да излита във вертикално положение.
Макар на хартия изобретението да звучи обещаващо, досега нито един плазмено-задвижван въздухоплавателен апарат не е провел успешен полет над Земята. Подобни разработки са намерили своето място в пространства, в които гравитацията и притеглянето са минимални, но апарат, който се надява да успее да лети в условията на земната атмосфера, ще се нуждае най-малкото от по-голяма сигурност, що се отнася до размерите, признава Рой.
Друг проблем е, че летящото тяло трябва, от една страна, да е свръхлеко, но същевременно да произвежда достатъчно енергия, за да създава необходимото количество плазма. Отделно, същата тази плазма, която ще позволи на чинията да лети, ще противодейства на електромагнитните вълни, които са нужни за комуникацията с превозното средство.
Производството на летателния апарат ще бъде общ проект на факултите по механичен и авиокосмически инженеринг и по електрически и компютърен инженеринг на университета във Флорида.