Германия навлиза в „Индустрия 4.0”

Германската концепция за промишлеността на бъдещето – Индустрия 4.0 – стъпва на съвместната работа на производители, учени и правителства. Широка мрежа от хора, предмети и машини изграждат изцяло нова производствена среда.

Първата индустриална революция е резултат от откриването на парния двигател и механизирането на ръчния труд в края на ХVIII век. Електрифицираното масово производство води до втората индустриална революция в началото на XX век. Третата се случва в последните десетилетия на нашето съвремие като резултат от употребата на електрониката и компютърните технологии за автоматизация на промишлеността.

Истинският и виртуалният свят вече започват да се сливат в производството, давайки началото на „Индустрия 4.0” или четвъртата Индустриална революция. Немският концерн Siemens дефинира движещите сили за развитието на този проект.

От „Big Data” към „Smart Data”

Нарастващата дигитализация и свързаност променят цялата индустриално-производствена верига, а глобалният обем от данни стремглаво се увеличава. Ако през 2005 г. общото количество данни по света беше 130 екзабайта, то в края на десетилетието обемът ще нарасне до 14,996 екзабайта. За да анализираме и използваме правилно такова количество данни, ни трябват системи, които позволят да разберем тяхното съдържание. Условие за това е да знаем как функционират устройствата и системите и кои видове сензори и изчислителни технологии могат да бъдат използвани, за да достигнем до възможно най-полезната информация.

Производство, управлявано от данни

Пазарни изследователи очакват, че благодарение на индустриалната автоматизация, световните продажби в тази сфера ще се увеличат от около 160 милиарда евро за 2013 г. до приблизително 195 милиарда евро до 2018 г. Само германската индустрия ще инвестира около 40 милиарда евро годишно в приложения за Индустрия 4.0 до 2020 г. В Германия индустриалният дял от общото икономическо производство вече е повече от два пъти по-висок от този във Великобритания, Франция или САЩ. Дигитализацията до голяма степен ще определи успеха или провала на немската индустрия.

По-бързо, гъвкаво и ефективно производство

В резултат на Индустрия 4.0, в бъдеще милиарди машини, системи и сензори по света ще комуникират и ще обменят информация помежду си. Това не само ще позволи на компаниите да увеличат ефективността на производството си, но и ще им даде по-голяма гъвкавост, когато става въпрос за адаптиране на производството към изискванията на пазара.

Сливане на светове

С Индустрия 4.0 физическият свят се слива с виртуалния. PLM (Product Lifecycle Management) софтуерът е пример как се случва това. Той се използва за виртуално разработване и тестване на продуктите, още преди дори една гайка да бъде завита в реалния свят. С тази технология продуктите достигат до пазара 50% по-бързо при същото или дори по-добро качество. Това е възможно благодарение на симулацията с „дигитално копие” – виртуално изображение на продукта, на което различни дизайни на частите му могат да бъдат въвеждани и тествани във всеки един етап от веригата на развитие.

Самоорганизиращи се фабрики

Все още е трудно да се каже точно как ще изглеждат умните фабрики в бъдеще. Един възможен сценарий: в завода на бъдещето машините до голяма степен ще се самоорганизират, веригите за доставка ще се изготвят автоматизирано, а поръчките директно ще се преобразуват в производствена информация, вливаща се в производствения процес. Все пак човекът ще остане съществена част от света на Индустрия 4.0 – като творчески ръководители, които ще използват своя интелект, за да задават всичките процеси и процедури предварително, както и за да създават софтуера, позволяващ предаването на тази информация на машините.

Коментари по темата: „Германия навлиза в „Индустрия 4.0””

добавете коментар...

  1. Пак програмист

    Наистина празни приказки.

  2. Anonymous

    Таксономията винаги е била поле за изява на самовлюбени празнословци. Те усилено генерират излишни и засукани понятия за очевидните неща, създавайки усещане за визионерска сензационност. Усърдните им псевдонаучни изхвърляния пък охотно се преглъщат от журналисти, които не се замислят много-много за дълбочината на смисъла на великите “прозрения”…

Коментар