Частица слънчева енергия от Сахара може да захрани цял ЕС

Най-голямото и изцяло индустриализирано държавно обединение в света може да задоволи електрическите си нужди, използвайки незначителна част от слънчевата енергия в пустинята.

На отворен форум в Барселона експерти от института за енергия, подчинен на Европейската комисия, разкриха бъдещ план, който, ако бъде осъществен, би могъл да задоволи цялото енергийно търсене и всички енергийни нужди в пределите на ЕС през следващите години.

Институтът направи предложение за покриване на голяма площ от необитаема земя в пустинята Сахара със слънчеви панели. Според оценките, ако само 0.3% от интензивната слънчева, падаща върху Сахара, бъде уловена, то тя би могла да снабди с енергия цяла Европа.

Подобно начинание ще изисква слънчева платформа, която надминава по големина настоящите инсталации и ще има площ приблизително колкото на държавата Уелс, или 20 779 квадратни километра.

На събитието в Барселона са били дискутирани различни технологии за използване на слънчевата енергия като възможност за в това амбициозно начинание. Сред тях са параболичните вдлъбнати колектори, които стават все по-използвани. Те фокусират светлината посредством огледала и затоплят вода до степен на кипене.

Обсъдена е била и възможността за използване на по-традиционите, основани на силиция, централи за слънчева енергия, които се състоят от редове от фотогалванични панели.

Учените обмислят също така и конструирането на супер електрическа мрежа от много енергийно мощни кабели, по които тече прав ток. Те ще послужат за свързване на слънчевата инфраструктура на Сахара, вятърната енергия от Великобритания и Дания, ядрените централи в Европа и огромното количество геотермална енергия от Исландия.

Тази мрежа ще послужи за уравновесяване на натоварването посредством множеството енергийни източници. И тъй като кабелите с прав ток губят много по-малко енергия в сравнение с кабелите с променлив ток, които в момента се използват в повечето електрически мрежи, то планът обещава да бъде икономичен.

Идеите се радват на подкрепата на френския президент Никола Саркози и на британския министър-председател Гордън Браун.

Учените са особено развълнувани от възможността за набавяне на енергия от Сахара, тъй като се очаква там панелите да генерират близо три пъти повече енергия в сравнение с тези, разположени в Европа. Това се дължи на факта, че в най-голямата пустиня слънчевата светлина пада по-интензивно и по-директно върху повърхността на Земята.

Изследователите все пак признават и, че за да бъдат осъществени тези планове, ще трябва да се свърши огромно количество работа. В момента Италия, Испания, Гърция, Турция и другите средиземноморски държави са много слабо свързани по между си от гледна точка на електрическите мрежи. И макар да съществува електрически кабел между Мароко и Испания, то той е недостатъчен за интензивното потребление на енергия и ще се наложи да бъде разширен или заменен.

Предвижда се цялостното имплементиране на мрежата от кабели с прав ток да струва около $70 милиарда. Проектът ще изисква и мащабно строителство, което ще има икономически ползи за Европа, създавайки нови работни места.

Планът всъщност следва тенденциите. Алжир, която се намира в Северна Африка и обхваща част от Сахара, вече планира да изнася по 6 гигавата енергия за Европа до 2020 година.

За да достигнат крайната цел за пълна енергийна независимост, учените и политиците предлагат по-скромни, постепенни стъпки. Те искат до 2050 година 100 гигавата енергия да бъде генерирана от соларни проекти в Сахара.

Цялостният проект ще струва около 450 милиарда евро, или около $700 милиарда, които обаче ще бъдат инвестирани в продължение на много години. Очаква се проектът да достигне енергиен капацитет, равен на всичката електрическа енергия, която в момента се генерира във Великобритания.

В момента САЩ имат големи планове за възприемане на слънчева енергия. Те включват както строене на нови слънчеви енергийни централи, така и участие в инициатива от страна на бизнеса и потребителите за поставяне на соларни панели върху покривите и неизползваната земя.