За да говорим за смарт-град, самостоятелните системи трябва да бъдат интегрирани в едно цяло – това осигурява истинската добавена стойност на градските ИТ проекти, заяви Стефан Малиновски (вдясно), мениджър проекти в Телелинк
ИКТ системите в един град могат да подобрят много аспекти от ежедневието на гражданите, но „умният град” става факт тогава, когато всички те са интегрирани помежду си и се развиват едновременно с процесите в града. Едва тогава може да се извлече реалната полза от ИТ, предназначени за градско управление. Това трябва да се има предвид, когато се правят инвестиции в „градски” ИТ, защото подобен род инвестиции се измерват в многомилионни суми – все пари на данъкоплатците, обясни Стефан Малиновски, старши проектен мениджър „Интелигентни транспортни системи” в Телелинк, по време на конференцията Webit Festival, която тече в София Тех Парк.
Нарастващ натиск
Разрастването на градовете навсякъде по света е предизвикателство за градските власти. Според прогнозите на ООН, към 2050 г. около 70% от населението на света ще живее в градове. По това време около 6,3 милиарда души ще обитават урбанизирани зони – в сравнение с 3,4 млрд. през 2009 г.
Натискът от това постоянно нарастване на населението е огромен върху всички градски инфраструктури: нужни са повече жилища, повече офис-пространства, повече детски градини, повече електричество и вода и т.н. Условията за градските обитатели, включително заетост, природа, здравеопазване, образование и като цяло качество на живот зависят силно от това как се планира и управлява развитието на градовете.
Един от най-често посочваните фактори за огромното натоварване са градските транспортни системи – огромни задръствания, съпътствани със загуба на време и икономически щети, наред с обилно замърсяване на въздуха. Не по-малко тежки са обаче прекъсванията на електрозахранването за цели квартали, спирането на водоподаването за големи градски зони, сривове в мрежовата свързаност и др.
ИКТ системите и техният потенциал
ИКТ индустрията постоянно предлага на градските власти множество решения за различни проблеми. Налице са разработени системи за управление на светофари, софтуери за разпознаване на автомобилни номера, сензори за локализиране на течове във ВиК инфраструктурата, цифрови карти на битовата престъпност и какви ли не други технологии, системи и платформи.
Всички тези системи правят по нещо полезно за градовете ни. Сама по себе си обаче нито една система не може да ни даде чувството, че градът се управлява интелигентно, обясни Малиновски. За да говорим за смарт-град, необходимо е самостоятелните системи да бъдат интегрирани в едно цяло. Това осигурява истинската добавена стойност на градските ИТ проекти. Позицията на Малиновски отразява споделеното от топ-мениджъри на Световния мобилен конгрес в Барселона, че умният град е същинско „упражнение по партньорство” и оперативна съвместимост.
Смарт-сити карта за всеки гражданин
На базата на интегрирани системи за управление на всички градски инфраструктури и услуги могат да се създадат т. нар. смарт-сити карти, които позволяват на всеки гражданин да ползва лесно и ефективно удобствата на големия град. Обикновено това започва с градския транспорт. Една електронна карта се използва от даденото лице за всички видове транспортни средства, като „системата” таксува пътуванията гъвкаво, според техните параметри продължителност, район, часови интервал и др.
Със същата карта човекът може да използва и възможностите за паркиране в сини и зелени зони и общински платени паркинги. Отново със същата карта той може да се сдобива с билети за опера, кино, луна-парк и други удобства.
По-интересната част от боравенето със смарт-сити карти е възможността общините и техните структури да поддържат връзка с гражданите си. Чрез въпросните смарт-сити-карти общините биха могли да правят анкети и допитвания – например при обществени обсъждания за важни проекти като нови кръстовища. Възможно е да се разпространява важна информация от рода на предстоящи кампании за почистване.
Възможно също така общината или нейната служба по поддържане на пътищата да разпрати анонс до жителите на даден район и до работещите в него, че предстои важен ремонт на даден път във въпросната зона, така че е желателно да изберат алтернативни маршрути за своите пътувания. По този начин хората ще знаят за затворената улица, преди да са се озовали в задръстването. В момента подобни рутинни неудобства не само изнервят гражданите, но и костват немалко щети.
ИКТ в синхрон с процесите
За да се случи всичко това, е необходимо взаимно-интегрираните ИКТ системи да са в синхрон с процесите, които протичат в администрацията на града. Наличните хардуерни и софтуерни системи следва да бъдат обвързани с наличните процеси от дейността на общините. Тези два аспекта – технологии и процеси – се развиват и усъвършенстват заедно, подчерта Малиновски.
Законодателството е другият фактор, който следва да бъде много внимателно интегриран при въвеждането на технологиите на смарт-градове. Обикновено нормативният свят изостава спрямо развитието на високите технологии. За него е естествено да има „догонваща” роля, но в немалко случаи законодателството може да се окаже възпиращ фактор в развитието на модерните системи за интелигентно управление на градовете.
Визия за града
Интегрирането на различни ИКТ системи и обвързването им с процесите в администрацията е невъзможно без наличието на точно изградена визия за градско развитие, подчерта Стефан Малиновски. За да бъдат впрегнати технологиите по правилния начин, градската управа трябва да има ясна представа как иска да изглежда градът след 20, 30 или 50 години.
Това означава да се надрасне подходът на решаване на отделни проблеми с отделни, несвързани системи и да се създаде цялостна картина на бъдещето на града в полза на неговите жители. Така е, защото инвестициите в ИТ са сериозни и те действително трябва да бъдат канализирани към правилните за градовете технологии, заключи Малиновски.
