SSP е едно от най-големите и важни предимства за организациите, които преминават към използване на структурирани формати за своето техническо съдържание, сподели Джордж Бина
В идеалния случай, когато ресорният редактор се прибере в своята редакция след пресконференция, той сяда и написва своята новина – и пристъпва към следващата си задача. От написания текст светкавично се оформя колонка във вестника. Междувременно излиза публикация в сайта на изданието. Новината веднага бива „заложена” и в бюлетина, който след малко ще тръгне към своите абонати. Интересната информация се изписва и на екрана в приемната на издателството, където „вървят” най-горещите заглавия. И всичко това – без грам човешка намеса след последната точка, написана от редактора.
Така би изглеждала моята работа, ако редакцията, в която работя, наред с авторитетния си сайт и бюлетин би имала и хартиено издание (е, аз се радвам, че няма), благодарение на прилагането на техниката на единния изходен източник. Тя предполага дадена информация да бъде създадена веднъж, а след това да се публикува безкрайно много пъти на различни места по разнообразни начини, без това да изисква редакторска работа отново и отново.
Подходът е ключов – но не толкова за редакторите от медийния свят, колкото за всички създатели на техническа документация. Представете си един наръчник за употреба на телевизор; на някои пазари той задължително се предоставя като хартиена „книжка” в кутията на устройството; другаде продавачът го разпечатва на A4 листове в момента на продажбата и ги подава направо на купувача; има и такива пазари, където на клиента дават само един URL адрес, откъдето да си изтегли сам PDF с наръчника – ако изобщо го иска. Това спестява и време, и разходи, свързани с генерирането на нови „издания” на подобна различна техническа документация.
Техниката на единния изходен източник (SSP – single source publishing) ще е централна тема на конференцията ETC 2016 на 2 и 3 юни, когато у нас ще гостува един от най-големите застъпници на тази технология и на XML формата – Джордж Бина. Младият румънец е съавтор на oXygen XML Editor – редакторски инструмент, роден от волята на организациите, търсещи начин да извлекат най-доброто от техниката на единния изходен източник. Като действащ редактор на уеб-съдържание не стърпях да го попитам защо в лето 2016 изобщо е обект на обсъждане тази техника, толкова лесна, ефективна и утвърдена. Е, оказа се, че не е чак толкова утвърдена…
Джордж, техниката на единния изходен източник SSP изобщо не е нова идея – всъщност концепцията е отпреди 20-25 години, но защо става така, че усърдно говорим за нея през 2016 г.?
SSP е едно от най-големите и важни предимства за организациите, които преминават към използване на структурирани формати за своето техническо съдържание. Работейки в света на XML от над 15 години, аз следя отблизо тази тема, тъй като много хора избират XML формата като база за своите проекти за използване на единен изходен източник.
Пътувам доста по конференции. Там обсъждам с различни хора, от експерти и консултанти до потребители, този въпрос. Така установих, че повечето хора си мислят, че работата с единен изходен източник означава да се използва един-единствен формат. Много е трудно, даже понякога е невъзможно, да разсъждават по друг начин. Затова на конференцията ETC 2016 искам да разясня защо това не е така. Техниката на единния изходен източник е лесна за реализиране чрез множество формати, стига те да са годни за машинна обработка.
Подходът е важен днес, защото все по-често различните отдели в дадена организация трябва да си сътрудничат. А понякога пък искаме да включим външни хора в преглеждането и писането на съдържанието ни. Не можем обаче да ги контролираме какви формати да ползват за създаването на съдържание, нито пък можем да им наложим един формат. Затова следва да приемем многообразието от формати като база за нашите системи за създаване на съдържание.
Защо единният изходен формат е важен в техническата комуникация?
Техническото съдържание в днешно време се предоставя чрез различни канали като уеб, печат, електронни книги. Обичайно техническа документация се прави не само за един продукт, а за цяла фамилия от свързани продукти. Поради тази, техниката на единния източник е перфектно приложима тук.
Разделянето на съдържанието от технологията за неговото представяне ни позволява да създадем съдържанието веднъж, а след това да можем да го публикуваме многократно в различни формати. Тази многократна употреба позволява намаляване на разходите за поддръжка на техническата документация.
Звучи идеално, но сигурно има и нещо, за което трябва да бъдем нащрек, когато става дума за SSP. Какво е специфичното и „неудобното”?
Човешкият фактор е много съществен тук. Особено ако хората имат очаквания заради предишната среда, в която са работили.
Техниката на единния изходен източник разделя съдържанието от неговото оформление, представяне! Това е обратно на общоприетото, защото в традиционната среда за публикуване пишещите хора са свикнали да контролират и управляват начина, по който ще изглежда тяхното съдържание. А тук те установяват, че не могат да го контролират!
Въпреки това, когато свикнат с SSP, редакторите установяват, че е по-лесно да се фокусираш само върху съдържанието, а публикуването да оставиш на други.
Фактът, че SSP автоматизира процеса на публикуване, означава, че ние вече не можем ръчно да настройваме всеки мъничък детайл във всяка публикация. Трябва да сме наясно: техниката на единния изходен източник може да не е най-доброто решение за публикуване на 3 страници на месец, но определено се превръща в най-добрия избор, когато имате голям обем съдържание, където ръчната намеса в процеса на публикуване изисква много време и усилия.
А каква е ролята на XML формата при използването на единен изходен източник?
XML осигурява отворена платформа и дефинирани стандарти за прилагане на SSP. Това е много важно, защото позволява свобода и гъвкавост едновременно – хората притежават информацията и могат да променят лесно инструментите, които използват за публикуване, или да се възползват от офертите на най-различни доставчици. Последното може да се забележи лесно в сферата на публикуването, където хората могат да избират измежду огромен брой предложения – с отворен код, комерсиални и т.н.
В тази връзка как се зароди идеята за oXygen XML Editor?
Започнахме разработването на Oxygen XML Editor преди около 15 години. Тогава използвахме XML за различни приложения… Първоначално бяхме фокусирани върху разработването и създадохме интегрирана среда за разработване (IDE) за XML и XML-приложения. Нашите потребители обаче искаха да използват oXygen за лесното създаване на XML съдържание. Ние решихме да откликнем на тяхното желание.
Факт е, че ние всички използваме различни устройства за достъп до съдържание и не искаме да се ограничаваме до използването на една-единствена операционна система или едно устройство. Затова се опитахме да създадем уеб-базиран визуален XML редактор, който да дава възможност на потребителите да създават и редактират XML съдържание през всяко устройство.
Така в крайна сметка се оказа, че решихме да създадем един XML продукт като стратегическо решение за нашата компания, а след това се вслушахме в гласа на нашите потребители и те ни насочиха да развием продукта, който имаме в момента. И аз мисля, че това е най-добрият подход за разработване на продукт – да чуваме какво казват потребителите ни, да се опитваме да предугаждаме техните нужди, да сме винаги готови да посрещнем обратната връзка от тях и да я вградим в продукта.
