Индустрията за компютърни процесори отпразнува в петък 50-та годишнина от рождението на интегралната схема, откритие, което постави основите за създаване на интернет и началото на дигиталната ера.
Преди половин век един млад инженер на име Джак Килби за пръв път направил демонстрация на интегрална схема, която разработил в компанията Texas Instruments, припомня Агенция Франс Прес.
Килби използвал парче от химичния елемент германий, който е много добър полупроводник, за да свърже един транзистор с другите части на схемата. Той нарекъл така споеното множество от части „интегрална схема” (IC – integrated circuit).По същото това време инженерът Робърт Нойс разработвал паралелно с Килби собствена IC в компанията Fairchild Semiconductor, но показал за пръв път своето изобретение шест месеца по-късно. През 1968 година той и Гордън Мур основали американския процесорен гигант Intel, който в момента държи около 80% от световния пазар за компютърни чипове.
И докато Килби бил първият, който демонстрирал интегрална схема, то Нойс предложил дизайн, подходящ за масово производство, обяснява Лесли Берлин, историк в Stanford Silicon Valley Archives и автор на книга за Нойс.
Опити за създаване на интегрална схема са били правени из цял свят по това време, разказва Берлин. Но историята разпределя по равно между Килби и Нойс славата за изобретяването на интегралната схема, която преобразява света на електрониката.
От Texas Instruments, където Килби е създал своето творение, казват, че концепцията за IC била е толкова революционна, че в момента никой не може да си представи какъв би бил животът ни без нея.
В годината, когато Килби демонстрирал интегралната схема, компютрите представлявали огромни машини, които запълвали цели стаи и били управлявани с кодирани перфокарти. Телевизорите по това време били черно-бели и могли да предават само по няколко канала. Единствените съществуващи телефони били стационарни. Тогава нямало iPod-и, телевизори с плоски екрани, интернет търсения или лаптопи.
Интегралните схеми заменили електронните лампи с техните огромни крушки, които поглъщали много електричество, излъчвали силна топлина и изгаряли. Откритието станало солидна основа за създаване на микропроцесорите – много по-мощните и компактни чипове, които днес представляват мозъците зад интернет и повечето от “умните” електронни устройства.
Макар и да са минали само 50 години от създаването на интегралната схема, то тя е дала тласък на драматичните подобрения във всичко, което днес ни заобикаля, казват от Intel. А що се отнася до изобретенията като цяло, то със сигурност интегралната схема е едно от най-великите такива в наши дни. Този свят на байтове, в който днес живеем, не би бил възможен без нея. IC се намират в основата на целите на индустрията за по-малки, по-бързи и по-евтини микропроцесори.
През 2000 година Килби бе награден с Нобелова награда по физика за своето изобретение. Смяташе се, че и Нойс, който почина през 1990 на възраст от 62 години, също ще получи тази престижна награда. Килби почина през 2005 на 81 години.
От Semiconductor Industry Association заявиха, че интегралната схема се е доказала като най-важният двигател за увеличаване на производителността и икономическия растеж в историята. Това изобретение доставя днес изключително важната технология за безброй много електронни устройства, които позволяват на хората по света да водят по-продуктивен живот.
Според фирмата за проучвания Scalise, през тази година се очаква индустрията за полупроводници да реализира продажби на стойност от $265 милиарда.
Килби използвал парче от химичния елемент германий, който е много добър проводник, …
Е може ли пък такива грешки – германия е полупроводник, не проводник.