Миграция на звезди като нашето Слънце откриха астрономи в галактиката Млечния път. Изследовател от Вашингтонския университет е доказал, че звездите вътре в галактиката са способни да се преместват на достатъчно големи разстояния.
Екипът от астрономи е моделирал образуването на галактики преди 9 милиарда години, като за целта е изразходвал над 100 хиляди часа машинно време на университетския суперкомпютър, както и на този в Тексаския университет. Крайният резултат от симулацията е малък, 51-мегабайтов филм.
Ключова роля в еволюцията на галактиките играят т.нар. галактически ръкави, или издължени съвкупности от звезди. По-рано се е считало, че след преминаване през ръкавите, орбитата на звездите вече не е кръгова, а става по-хаотична и колебаеща се. Предполагаше се също, че звездата остава в същия сектор, тъй като разстоянието до центъра на галактиката и периода на завъртане практически не са се променяли.
Новите резултати оборват това виждане. Оказва се, че след преминаване през ръкава, орбитата на звездата не променя формата си, която остава кръгла, но изменя радиуса си. При това, промяната на радиуса може да е достатъчно голяма.
Откритието на американските учени повдигна въпроса дали Слънцето също е блуждаеща звезда. Изследователите дават някои косвени потвърждения на подобна теза.
Първо, в Млечния път има необходимите за миграция ръкави. Второ, орбитата на Слънцето около галактическия център е почти кръгова. И трето, вече беше установено, че съставът на съседните на Слънцето звезди по сектор в галактиката се различават твърде много една от друга, за да се приеме, че всички те са се образували на това място.
Изследването на Вашингтонския университет коригира и теорията за възникване на живота. Досега се считаше, че съществуват особени зони в Млечния път, които са по-пригодени за появата на организми. Ако обаче звездите блуждаят в галактиката, то това значи, че подобни зони, благоприятни за живот, не съществуват.