Ще отказвате Facebook? Цяла демографска група мисли това

Деактивираните профили са по-често срещано явление сред по-младите, търсещите работа или несемейните

„Хората са или потребители на Facebook, или не”. Според изследователя Ерик П.С. Баумер, който проучва взаимодействието човек-компютър, семпли изявления като горното не са толкова прости, нито пък са верни. Неговите анализи показват и, че социалните медии никак не са представителни, когато става дума за мнението или позицията на „хората”.

В действителност социалната мрежа се използва от определена демографска група. Точно това прави изводите от проучванията във Facebook неприложими за широката общественост. За тази демографска група сега вече се знае, че се състои предимно от хора в зряла възраст, по-голямата част са жени, предимно от домакинства с по-високи доходи, по-скоро семейни, не на последно място – идеологически либерални.

Ерик П.С. Баумер е преподавател по компютърни науки и инженеринг в университета Лихай, а новите му проучвания впиват поглед в използването – и неползването – на Facebook, прилагайки значително по-нюансиран подход, отколкото е използван досега. Той не използва проста двойка категории – употреба и неупотреба. Вместо това разглежда демографските и социално-икономически фактори, които влияят върху използването и неползването на Facebook. В работата си изследователят е стигнал до практиката да прилага четири категории:

• „настоящ потребител”, сиреч човек, който в момента има и използва профил в Facebook;
• „деактивиран”, който временно е деактивирал своя профил, но може технически да го възстанови по всяко време;
• „обмислящ деактивиране” – човек, който мисли, че може да деактивира профила си, но досега не е сторил това; и
• „никога не използвал”, тоест човек, който не е имал профил във Facebook.

Баумер е анализирал данни, събрани от Института за изследвания „Cornell” през 2015 г. за Националното социално изследване на института. Наборът от данни включва отзиви от 1000 американски домакинства, получени чрез телефонно допитване сред възрастни на 18 или повече години. Чрез вероятностно моделиране, ученият се е пострал да идентифицира индикатори на четирите различни вида употреба на Facebook – и неупотреба. Той представи констатациите си на Конференцията за човешки фактори и изчислителни системи ACM 2081 в Монреал в Канада на 25 април. Констатациите са публикувани и в доклад, наречен „Социално-икономически неравенства в не/употребата на Facebook”.

От факторите, които е изследвал, осем се очертават като „предиктори” на употребата и неупотребата на социалната мрежа: възраст, пол, семейно положение, дали респондентът е търсил работа през последните четири седмици, доходите на домакинството, расата, теглото и социалната идеология (либерална към консервативна). Най-силните „предиктори”, които ученият е установил, са възрастта, полът, дали респондентът е търсил работа през последните четири седмици и доходите на домакинствата.

Изследването показва, че текущото използване на Facebook е по-често срещано сред респондентите, които са на средна възраст 40-60 години. От гледна точка на пол преобладават жени. Що се касае до показателя заетост, повечето потребителите са хора, които не търсят работа. Мнозинството са семейни.

Деактивираните профили – без значение дали потребителите обмислят деактивиране или вече са го сторили – е по-често срещано явление сред респондентите, които са по-млади, търсят работа или не са женени.

Респондентите, които не са имали профил в социалната мрежа, са друг тип: най-често са по-възрастни, предимно са мъже, често са от домакинства с по-ниски доходи, от гледна точка на раса са предимно чернокожи или от афро-американски произход, като мироглед са предимно консервативни.

Баумер казва, че констатациите му показват как социално-икономически фактори оказват влияние съвместно. „Моят анализ разкрива, че хората от домакинствата с по-ниски доходи е по-малко вероятно да имат Facebook профил”, казва Баумер. „Въпреки това социалните мрежи играят важна роля за насърчаването на „социалния капитал”, който може да бъде използван за изпълнение на определени задачи, включително осигуряване на заетост. Освен това има хора, които са деактивирали своите Facebook профили – загубвайки един потенциален ресурс в търсенето на работа”.

„Facebook, вместо да действа като демократизатор”, пише Баумер, „може да продължава да подклажда съществуващото социално неравенство”.

Ето и някои други демографски резултати от проучването:

Възраст: По-възрастните респонденти е по-вероятно никога да не са имали профил във Facebook. По-възрастните респонденти, които все пак имат профил, е по-малко вероятно да са деактивирали своите профили или да са обмислят деактивиране.

По-младите респонденти са по-склонни да деактивират или да обмислят деактивиране на профила си във Facebook.

„Вместо да опитат Facebook и да си тръгнат, по-възрастните респонденти просто никога не са имали профил”, пише Баумер в статията си.

Пол: Респондентите от женски пол е 2,656 пъти по-вероятно от респондентите-мъже да използват Facebook. Въпреки това полът не определящ за това дали човек ще реши да се откаже от социалната мрежа. Резултатът потвърждава предварителните констатации, че употребата на социални медии е по-често срещана сред жените.

Заетост: Текущият статус на заетостта на респондента не се очертава като значителен предсказващ фактор. Моделът обаче показва, че има значение дали респондентът е търсил работа през последните четири седмици. Респондентите, които са търсили работа, са 2.030 пъти по-склонни да деактивират профила си и 2,276 пъти по-склонни да обмислят такова деактивиране.

Доходи в домакинството: приходите на респондентите на база домакинство нямат значителен ефект върху деактивирането, било то реално или обмисляно. Респондентите с по-ниски доходи в домакинствата обаче е по-вероятно никога да не са имали профил във Facebook.

Раса: В окончателния модел само две расови категории имат значително въздействие и всяка от тях има значително въздействие върху един вид употреба и/или неупотреба. Респондентите, които се идентифицират като азиатци, е 0,278 пъти по-вероятно да обмислят деактивирането на профила си. Респондентите, идентифицирали се като чернокожи, по всяка вероятност никога не са имали профил в Facebook. Тази констатация съвпада с предишни изследвания, предполагащи, че използването на Facebook е относително по-рядко срещано сред афро-американците.

Семейно положение: да бъдеш женен (в сравнение с това да си неженен, разведен, вдовец) намалява наполовина шанса да обмисляш деактивирането на профила си и и намалява вероятността да се деактивираш почти наполовина.

Социална идеология: Самоопределящите се като консервативни респонденти по всяка вероятност никога не са имали профил във Facebook. При имащите профил социалната идеология има само леко влияние върху вероятността за деактивиране, било то обмисляно или реално направено.

Тегло: по-едрите респонденти са по-малко склонни да обмислят деактивиране на профила си – или пък изобщо никога не са имали такъв.

„Анализът ни помага да се обясни защо и как Facebook, и вероятно всички социални медии, не са представителни за по-широкото население”, казва Баумер. „Потребителите на Facebook са по-скоро възрастни, по-скоро жени, по-скоро високодоходни, по-скоро омъжени и идеологически либерални”.