Съществуващият модел на здравна грижа е съсипан и неустойчив, предвид нарастването на хроничните състояния, казват експерти (снимка: CCO Public Domain)
Системите за здравеопазване по света са все по-затруднени. Много от тях вече не издържат на натиска от начина на живот, който водим днес, а там, където все още работят, не се знае докога ще е така. Според нов доклад на RB – компания за потребителско здраве, има някои технологични тенденции, които могат да помогнат.
Според доклада, един от най-големите проблеми за здравеопазването е – може би изненадващо – урбанизацията. Преместването на много хора в града трябва да позволи достъп до първокласното здравеопазване, но това променя и нашия начин на живот – като се започне от храненето с повече нездравословни храни, заседналия живот в градската среда и се стигне до отдалечаването от откритите зелени площи, замърсяването и цялостния стрес.
Резултатите са многобройни и разнообразни, като например много респираторни проблеми, особено в градовете със смог, и епидемия от затлъстяване, която до 2045 г. се очаква да засегне близо четвърт от населението на света. Епидемиолозите отбелязват рязко нарастване на хроничните заболявания като диабета.
Двете страни на монетата
Излиза, че е налице компромис за жителите на градовете: от една страна, могат да получават по-добре платена работа и по-широк спектър от забавления, но от друга – биват изложени на по-висок риск от депресия, затлъстяване, инфаркти и т.н.
Други обществени промени също оказват влияние – например, все по-големият брой домакинства с един родител, което представлява предизвикателство за здравословното отглеждане на детето. Храненето на детето е сериозен въпрос, но той все по-често се „аутсорсва” на детски кухни и други схеми, разработени да облекчат натоварените родители.
Към всичко това се прибавят и други „промени в начина на живот”, като нарастващата тенденция за раждане чрез Цезарово сечение. В някои случаи това е абсолютно необходима процедура, друг път – не, но тя винаги лишава новородените от жизненоважни микроби, които децата биха получили при естественото раждане. Съществува доказана връзка между това и нарастващите случаи на астма и други заболявания сред децата.
И накрая, и най-очевидно, основните демографски промени променят света на здравеопазването. Застаряващото население живее по-дълго и работи по-дълго, което може да има както положителни, така и отрицателни последици.
„Има доказателства, че работата може да подпомогне устойчивостта в по-късния етап на живота чрез повишаване на познавателната функция”, казва Мария Коноваленко, експерт по въпросите на застаряването в Университета на Южна Калифорния, цитирана от Wired. „Но има и физически промени, с които да се борим”.
Преразход
Взети заедно, всички тези тенденции водят до бързо увеличаване на разходите за здравеопазване. Маниш Хунея, специалист по дигитални технологии за здравето,казва, че „съществуващият модел на здравна грижа е съсипан, неустойчив и не е подходящ за целта, предвид нарастването на хроничните състояния и ежедневната болка”.
Въпреки това, както показва докладът „Бъдещето на здравето на потребителите”, някои нови и смислени елементи в здравната грижа могат да помогнат за справянето с грижата за общественото здраве по света.
Технологии за здраве
Точно както революцията на ИТ трансформира света на работата, сега сме на ръба на промяна в здравеопазването, благодарение на носимите устройства, които помагат на хората да следят своите ключови жизнени данни или да ги направят достъпни от разстояние, за да се избегнат скъпи процедури и болнични посещения.
Ако към това добавим и още по-радикални нови технологии като диагностика чрез изкуствен интелект, лечение с помощта на виртуална реалност, нанотехнологии и персонализирани пробиотици, няма да е изненадващо, че „през следващите пет до десет години ще станем свидетели на промяна в парадигмата, тъй като технологията дава възможност на потребителите да поемат контрола върху здравето си”, казва Меско.
Носимите устройства вече надхвърлят границите на добре познатото измерване на пулса и кислорода в кръвта. Инженерите от университета Рутерс в Ню Джърси, например, са разработили микрочип, който може да бъде поставен в смарт-часовник, за да анализира състава на потта на своя ползвател и да идентифицира ранни признаци на влошено здраве. Цифровите технологии могат да помогнат на пациентите да се насочат към промени в поведението, например като им помагат с диетата си или им напомнят да се придържат към план за лечение.
Възможностите обаче са много по-големи. Учените предричат, че интелигентните говорители в домовете на хората не само ще могат да забележат дали някой човек има настинка, но дори могат да разпознаят „ранни признаци на болестта на Алцхаймер и Паркинсон”, казва Хунея.
Използването на изкуствен интелект за медицинска диагностика също не е само мечта. Вече има няколко системи за диагностика, разработени на различни места по света, които постигат ниво на точност от над 90%.
Виртуална реалност
Виртуалната реалност е друга технология с голям, неизползван потенциал. Многобройни изследвания по света показват, че VR може да се използва за лечение на широк кръг от проблеми – от тревожност до хронична болка.
„Когато жертва на изгаряне може да лети, виртуално, в снежните планини на Алпите, например, този човек обективно се чувства по-добре и болката намалява”, казва Меско. В Швеция една аптечна верига вече предлага свое собствено VR приложение, за да помогне на хората да намаляват усещането за болка.
Други цифрови технологии, които могат да помогнат за решаване на световната здравна криза, са роботите, особено за проблемите на възрастните хора.
Микробиомът
Най-драматичната дигитална трансформация на системите на здравеопазване обаче разчита на технологии, които използват едва видими „инструменти”. Нанотехнологиите, базирани на материали на молекулярно или субатомно ниво, ще могат да вграждат сензори на места, където друга технология няма достъп – и да доставят лекарства на пациентите по един добре премерен, таргетиран и персонализиран начин.
„Представете си, че имате персонализирана рецепта, която можете да изтеглите, а лекарството се „отпечатва” в уникално количество, форма и дозировка, които са съобразени с тялото ви”, казва Хунея. Същият подход отваря пътя и за биоелектронно лечение, което един ден може да бъде в състояние да възстановява или заменя увредените нерви.
Биотехнологиите
Другата „технология”, която е на път да промени преживяванията на пациентите, всъщност е една от най-старите, използвани от нашето тяло: микроорганизмите, които са неразделна част от начина, по който живеем и оцеляваме. Значението на този човешки микробиом бе признато едва наскоро. Но, както подчертава докладът, той има потенциала да бъде ключов фокус за здравеопазването през 21-ви век.
„Новостартиращите фирми сега се опитват да впрегнат микробиома в науката”, казва Мари-Клер Арриета, микробиомен учен в Университета в Калгари. „Редица биотехнологични компании разработват пробиотици от следващо поколение, които един ден могат да бъдат предписани, например, след раждането, за да се предотврати астма при дете, за лечение на затлъстяването или за предпазване от затлъстяване”.
Пробиотични храни за бебета са друг фокус при медицинските изследвания – отново с обещанието за силно персонализирани лечения.
„Зашеметяващо е да видим как иновациите започват да променят здравеопазването”, казва Меско. „Огромните технологични промени са на път и те ще направят трансформацията”, заключава той.