Как приложенията превърнаха навигацията в ад

Навигационните приложения не „разбират” съществуващите градски инфраструктури, за да управляват трафика по най-ефективния начин
(снимка: CCO Public Domain)

Пристигаме на летището в Мюнхен, където ни чака такси, за да ни откара до хотела. Часът е 8:10 сутринта. След 15 минути гладко возене по магистралата колата достига опашката на дълго задръстване. Пъплим бавно известно време, а после шофьорът изневиделица хваща една отбивка вдясно и след минути влитаме в китно баварско селце. Въртим се по уличките. Стигаме до главния път, където се натъкваме на друго задръстване. „Някога само аз и неколцина колеги знаехме да заобиколим по този път, за да стигнем бързо до града. Сега всички имат навигация и всички се опитват да се измъкнат оттук”, мърмори водачът…

Приложения за смартфони като Waze, Apple Maps и Google Maps вече се използват масово, предлагайки на водачите в реално време да ги насочват, съобразявайки се с актуалния трафик. Приблизително 1 милиард водачи по целия свят използват подобни приложения, отбелязва IEEE Spectrum.

В резултат на това днес има задръствания по малки улички в тихи квартали и селца, където никога никой не е предполагал, че по улиците ще минават стотици коли на час. Проблемът за местните жители е крещящ: автомобилите бучат току под прозорците им, създавайки невъобразима суматоха в иначе спокойните жилищни зони.

Особености на градската среда

Проблемът тепърва ще се задълбочава. Градоустройствените проекти по света са предвидили трафика на базата на жилищната плътност с очакването, че при определени обстоятелства ще са необходими известни промени в реално време. За да са адекватни с тези промени, някои местни власти са предвидили и инсталирали инструменти като сензори и измервателни датчици, знаци с променливи съобщения, радиопредаватели и др. При особено трудни ситуации – т.е. извънредни обстоятелства – градските планьори понякога изпращат човек на място да насочва трафика.

Онлайн приложенията за навигация обаче „прескачат” всички тези разчети на градското планиране. Те търсят начин да осигурят на водача най-краткото възможно пътуване и изобщо не им „пука” дали жилищните улици могат да поемат увеличения трафик и дали автомобилистите, които се появяват по тези алтернативни трасета, могат да застрашат безопасността.

Така се оказва, че трафикът от претоварен булевард, например, бива пренасочен от умните приложения по малка вътрешноквартала уличка, където има детска градина. Пикът на трафика е сутрин и вечер – точно когато на това място майки и татковци бързат с деца за ръчичка, прииждат от всички страни, пресичат навсякъде, коли спират посред улицата, деца изскачат от автомобилите от всички страни – и ето, че точно там се изсипват безбройните коли, които – за да избегнат претоварения булевард – са хванали „алтернативния” маршрут, който приложението им изчислява.

Или друг вариант – колите се втурват през малка местна улица, която се оказва много стръмна и с разбит паваж. Тогава, в цялата внезапно възникнала навалица, стават и куп произшествия, от което трафикът още повече се влошава.

Обикновено основните пътни карти, използвани от приложенията, представят пътищата чрез пет функционални класа, от многолентови магистрали до малки жилищни улички. Всеки клас е проектиран да „побира” определен брой превозни средства на час при движение със скорост, която е адекватна на местните условия.

Навигационните системи – първоначално налични като специални джаджи или вградени в таблата за автомобили, а сега в повечето смартфони – отдавна използват тази информация в своите алгоритми за маршрутизиране, за да изчислят вероятно време за пътуване и да изберат най-добрия маршрут.

Динамично маршрутизиране

С масовизирането на навигационните приложения чрез смартфоните, доставчиците на навигационни услуги започнаха да събират и данни в реално време за скоростите на движение и местоположенията на всички потребители, разрешили на своите телефони да споделят информация за локацията си. Доставчиците интегрираха тези данни с картите, идентифицирайки червени, жълти и зелени маршрути – където червеното означава вероятно задръстване, а зеленото означава неограничен поток.

На тази база доставчиците започнаха да предлагат и услуги по пре-маршрутизиране, вземайки предвид реалния трафик и предлагайки алтернативи, давайки възможност на хората да избегнат забавянията. Но това, оказва се, даде началото на същински хаос в движението.

Многолентов проблем

Само по себе си пренасочването в реално време не е проблем. Напротив, градовете би трябвало да правят това непрекъснато, като променят параметрите на светофарите динамично и „интелигентно”, активирайки временни знаци и т.н. Истинският проблем е, че приложенията за управление на трафика не „разбират” съществуващите градски инфраструктури, за да управляват трафика по най-ефективния начин.

Стръмната уличка с разбития паваж, за която стана дума по-рано, за приложението изглежда просто една обикновена улица, като всяка друга улица. То не знае, че водачът, идващ отгоре, буквално не вижда пътя пред себе си (заради стръмното спускане) и няма представа дали идват автомобили насреща му. Приложението не знае, че улицата покрай детската градина в 8-9 сутринта е малка лудница от бързащи пешеходци, деца, всякак спрели автомобили и др.

На всичкото отгоре тези приложения за пренасочване са „егоистични”. Всяко се старае превозното средство на неговия собственик да се добере до най-бързия маршрут. Така се създават нови задръствания на трафика на неочаквани места.

За да допълним проблема с „егоистичното маршрутизиране”, всеки доставчик на приложения за навигация – Google, Apple, Waze (сега вече собственост на Google) – работи независимо. Всеки доставчик получава данни към своите сървъри само от устройствата на своите потребители. Това означава, че разпространението на съответното приложение „оцветява” картината на света, която сървърите виждат. Тоест – имаме множество играчи, които работят независимо един от друг с несъвършена информация и всеки от тях предполага, че цялата пътна мрежа е на негово разположение, за да поеме неговите потребители в реално време.

Никой не вижда цялата картина

Междувременно инженерите на градския транспорт са заети с управлението на трафика с инструментите, с които разполагат – светофарите, камерите по кръстовищата, сензорите за брой автомобили пред светофара, радиопредавателите и датчиците. Тяхната цел е да контролират задръстванията, да поддържат безопасна и ефективна мрежа за пътувания и да реагират по подходящ начин на неща като злополуки, спортни събития и спешни ситуации.

Градските инженери също работят изолирано, с непълна информация, защото нямат представа какво правят приложенията за навигация във всеки един момент. Градските планьори вече не могат да разчитат, че разбират добре тенденциите в трафика, нуждата от достъп до пътища, натоварванията. Това е проблем за безопасността в краткосрочен план и проблем с планирането в дългосрочен план: градските транспортни планьори са „заслепени” и няма как да разработват по-добри стратегии за балансиране на трафика.

И така, ако наскоро сте се възползвали от някой от тези „шорткъти”, навярно сте стигнали по-бързо, но може да се поспори дали това е успех в дългосрочен план. За да има положителна промяна, е необходимо да се мисли за системата като цяло. Само тогава можем да използваме алгоритмите по умен начин, така че пренасочването да е в полза на всички граждани и нашата обкръжаваща среда.