При работа в сътрудничество всеки от екипа разширява хоризонтите си
(снимка: CC0 Public Domain)
Културата и сътрудничеството са ключови елементи за киберзащитата – както в бизнеса, така и за правителствата и обществото, казва един лидер от сферата на киберсигурността. Екипите по киберсигурността трябва да базират решенията си на широкоспектърен и разнообразен начин на мислене, за да са най-далновидни и да осигурят най-доброто средство за защита на дейността на организацията – било то бизнес, правителствена служба или друга. Сътрудничеството между много хора с различни гледни точки е ключът към осигуряване на възможно най-доброто ниво на защита от киберпрестъпността.
Нагласата за съвместна работа е необходима за подпомагане на борбата с предизвикателствата и намаляване на кибер-рисковете за обществата, казва Пийт Купър, заместник-директор по киберзащита на Кабинета на Великобритания и ръководител на правителствения сектор на Националната програма за киберсигурност на страната.
Бидейки бивш пилот на боен самолет, сега съветник по кибероперациите в Кабинета, той основава първото мултидисциплинарно състезание по кибер-стратегии в Обединеното кралство. Убеден е, че по-доброто сътрудничество между експерти от различни областни и многообразието е ключът към справяне с международните предизвикателства в областта на киберсигурността.
„Всички ние имаме различни виждания за всичко, включително за нашите предизвикателства. Всички ние имаме своите индивидуални хоризонти. Истинската стойност на сътрудничеството идва чрез виждането на света едновременно през призмата на възможно най-много от тези виждания,” каза Купър по време на основната си лекция на Black Hat Europe 2020, цитиран от ZDNet.
Когато хората споделят различни гледища, те започват да изтласкват все по-надалеч хоризонтите, до които се простира взорът на всекиго поотделно. „Така можете да видите много по-надалеч и да развиете много по-добро съвместно разбиране за всичко, което се случва”, заяви Купър.
Смесването на различните гледни точки има потенциал да промени начина, по който могат да се използват ресурсите. Съвместната работа добавя и нови разбирания за това какви действия могат да бъдат предприети. Така става възможно и много по-вероятно дори да се намерят нови начини за справяне с известни и неизвестни досега сценарии.
„Създава се уникално сътрудничество, така че можете да идентифицирате онези препятствия, възможности и идеи, които не бихте могли да забележите по-рано, действайки самостоятелно. И именно това всъщност е ползата от сътрудничеството”, коментира Купър. Когато различни експерти и различни екипи работят заедно, се вземат най-добрите решения – съвместни решения.
Предотвратяването и реагирането на кибератаки и пробиви в данните е ключова част от киберсигурността. Но това далеч не е единствената част от работата. Културата на организацията и нивото на разбиране за информационната сигурност в рамките на всички отдели на организациите трябва да бъдат взети под внимание.
„Инцидентите, които се случват, са само върхът на айсберга. Под повърхността се крие много повече. Ние трябва да имаме ангажираността и културата да можем да погледнем под повърхността и да видим, да разберем какви са проблемите, да осъзнаем откъде произтичат събитията”, каза Купър. Само така можем да разберем проблемите в дълбочина, за да сме в състояние да се справим с тях.
И макар че обединяването на различните гледища отнема време и усилия, сътрудничеството и многообразието в екипите по виртуалната защита са ценни за всичко – за всеки аспект на киберсигурността.
„Когато работим в сътрудничество, ние споделяме това, което виждаме – и така всеки от нас разширява хоризонтите си“, разказа Купър. „Колкото повече научаваме от тези разширени хоризонти, толкова по-добре е за всекиго от нас поотделно в опитите му за справяне с ключовите рискове за напред”, заключи той.