(снимка: CC0 Public Domain)
Технологиите стават все по-иновативни, а пейзажът в света на киберзаплахите продължава да се развива и увеличава своята сложност. Организациите са под нарастващ натиск – те трябва да подобрят стратегиите си за киберсигурност и да постигнат най-добрата възможна защита срещу потенциални рискове и заплахи. Но макар киберсигурността да е ключова за много организации, разработването на ефективен подход предполага нещо повече от инвестиране в най-новите защитни средства.
Сложността на ландшафта в света на киберзащитата изисква систематичен и стратегически подход. Критично е да се идентифицират и определят активите и защитните механизми. Това ще помогне да се хвърли светлина върху въпроса кои са критичните области за инвестиции в мерки за киберсигурност.
Отговорниците по сигурността следва да прилагат тристранен подход за определяне на приоритетите в киберсигурността, съветват специалистите от Securitybrief.
Съгласуване на стратегията за киберсигурност с бизнес-приоритетите
Разбирането на несъответствието между бизнес-приоритетите и стратегията за киберсигурност е една от първите стъпки в разработването на подход към киберсигурността, основан на приоритети. Като първо идентифицират основните бизнес-приоритети, CISO и екипите по ИТ сигурността вече ще знаят как да работят с другите ръководители, за да преодолеят разликата между това, което е важно за бизнес-лидерите, и това, което е критично важно за защитата на киберсигурността на организацията.
В този процес е важно да се постигне по-задълбочено разбиране за пропуските между приоритетите на организацията и киберсигурността. Мениджърите могат да започнат да привеждат в синхрон двете стратегии, за да гарантират, че първо се разглеждат ключовите приоритети и съответно за тях се разпределят ресурси. По време на този процес бизнес-лидерите трябва да постигнат взаимно съгласие и да разберат ролите и отговорностите на всеки екип.
Идентифициране на потенциални уязвимости
Ръководителите трябва да работят с екипите по ИТ сигурност и CISO, за да идентифицират външните и вътрешните уязвимости, както и всички други потенциални рискове, свързани с постоянно променящия се пейзаж на кибер-заплахите.
[related-posts]
CISO и бизнес-мениджърите трябва да са наясно с всички потенциални заплахи, пред които е изправена тяхната организация. Това включва вътрешни рискови фактори, върху които може да се повлияе, както и външни рискове, срещу които организацията и нейните служители трябва да се защитят.
Наред с всичко това мениджърите трябва и да класифицират нивото на риска, което всяка заплаха представлява. На тази основа те следва да определят как най-добре да се защитят от всяка от тях.
Определяне на ролите и отговорностите
Когато всички в организацията разбират своите роли и отговорности по отношение на киберсигурността, сътрудничеството може да доведе до наистина добра, надеждна защита.
Така например, бизнес лидерите е добре да:
- споделят за своите нужди и притеснения;
- идентифицират критичните за бизнеса активи, хора и процеси, които трябва да бъдат защитени;
- поставят цели и определят бюджети за инициативи за киберсигурност;
Междувременно лидерите по киберсигурност трябва да:
- идентифицират уязвимости, заплахи и съответни контрамерки;
- измерват, наблюдават и докладват за възвръщаемостта на инвестициите в киберсигурността;
- предприемат ежедневни операции по киберсигурността.
Когато лидерите на бизнеса и киберсигурността могат да работят в тясно сътрудничество, резултатите неизменно се виждат. Нито една от тези страни не може да работи ефективно без приноса на другата.
