Проучват защо е толкова ужасна Венера

Венера би трябвало да е планета-„близнак” на Земята, но в действителност не е. Тя е изключително враждебна с гъстата си отровна атмосфера и безплодната скалиста повърхност. Сега, като част от програмата си „Discovery”, НАСА ще осъществи две нови мисии до Венера, за да проучи защо е така.

Венера е крайно негостоприемно място. Първите изпратени сонди трябваше да издържат на облаци сярна киселина и смазващото налягане на повърхността, което е 92 пъти по-голямо от земното налягане при морското равнище. Затова съвременното изследване на космоса е фокусирано по-скоро върху по-поносимата планета Марс.

Сега, за да разкрие някои от загадките на Венера, НАСА обяви две нови мисии до планетата. Първата е „Изследване на дълбоката атмосфера Венера – благородни газове, химия и изображения”. Проучвателният апарат ще се потопи в атмосферата на планетата, за да анализира състава на „въздуха” с помощта на ултравиолетов спектрометър.

[related-posts]

НАСА ще изследва и дали планетата някога е имала океан. Машината също така ще заснеме HD изображения на повърхността на Венера, по-специално конкретни геоложки характеристики, наречени „тесери”, които може да са подобни на континентите на Земята.

Втората мисия има за цел да направи 3D топографска карта на Венера. Това изследване на „геологията” и „географията” ще включва излъчваните емисии, топографско заснемане, спектроскопско проучване и сканиране с няколко различни радарни системи. Апаратът, който следва да бъде пратен, ще използва радар със синтетичен отвор, за да сканира височината на огромните пластове на планетата.

Картата ще помогне да се отговори на въпроси дали на планетата има своеобразна тектоника на плочите и вулканична дейност. Наред с това втората мисия ще проучи инфрачервените емисии от повърхността, за да се опита да разбере от какви скали се състои планетата. Това ще помогне и да се разкрие дали вулканите в момента изригват водни пари в атмосферата.

Всяка мисия ще получи около 500 милиона щатски долара. Очаква се проучванията да се осъществят между 2028 и 2030 г.