На 28 май 2026 г. тежката ракета New Glenn на Blue Origin беше унищожена при наземно изпитание на стартовия комплекс LC-36 във Флорида. Инцидентът нанесе сериозни щети на единствената действаща стартова площадка за ракетата и постави под въпрос сроковете на редица военни, научни, търговски и лунни програми на САЩ. Според анализаторите, ефектът от аварията се простира отвъд видимите последици: това увеличава зависимостта на НАСА от SpaceX за изпълнение на тежки космически мисии.
Злополучният тест на New Glenn беше генерална репетиция преди предстоящ старт и се проведе след получаване на разрешение от Федералната авиационна администрация на САЩ. Първият опит за изпитанието беше прекратен поради неизправност в наземната система за водоснабдяване. Повторният тест започна същата вечер.
Почти веднага след командата за запалване на седемте двигателя BE-4 в основата на първата степен се появи мощна светкавица, последвана от огромно огнено кълбо. По предварителни оценки е настъпило разрушаване на резервоарите и възпламеняване на ракетното гориво.
Взривът беше толкова силен, че ударната вълна се усети в съседните населени места. След унищожаването на ракетата избухна голям пожар в комплекса. Повредени бяха горивните комуникации и съоръженията за съхранение на горивни компоненти. На пожарните служби бяха необходими повече от два часа, за да овладеят напълно пожара.
Изпитанията се провеждаха в автоматичен режим без присъствие на персонал на площадката, поради което няма пострадали. Използваните компоненти на горивото — течен кислород и втечнен метан — не създадоха дългосрочна екологична заплаха.
Според американските стандарти, инцидентът не се класифицира като катастрофа, тъй като няма човешки жертви и ракетата не е била в полет. Събитието е определено като сериозна предпускова аномалия с пълна загуба на носителя и тежки щети по инфраструктурата.
Най-сериозните последствия са свързани с разрушенията на стартовия комплекс LC-36A — единствената действаща площадка за изстрелване на New Glenn. Унищожени са ключови елементи от транспортно-изправящата система, повредени са системите за зареждане с гориво, една от мълниезащитните кули и друго стартово оборудване. Макар основата на стартовата площадка да е останала цяла, състоянието ѝ тепърва трябва да бъде оценено подробно.
Ръководството на Blue Origin и представители на НАСА посетиха мястото на аварията за оценка на щетите. В монтажния хангар са се намирали готова втора степен и вече използван ускорител от първата степен, които видимо не са получили критични повреди, но предстои да преминат детайлни проверки.
Опитът от предишни подобни аварии показва, че възстановяването на стартова инфраструктура може да отнеме една-две години. След аварията на Falcon 9 през 2016 г. ремонтът на площадката SLC-40 продължи 15 месеца, а след катастрофата на Antares през 2014 г. възстановяването отне около две години. Тъй като Blue Origin не разполага с резервна площадка за New Glenn, прекъсването на програмата може да се окаже продължително.
New Glenn е тежка двустепенна частично многократна ракета, разработена като конкурент на Falcon Heavy на SpaceX. Първата степен използва седем двигателя BE-4, работещи с течен кислород и метан. Използването на метан намалява натрупването на отлагания в двигателите и улеснява многократната им употреба.
Първата степен е проектирана за връщане и кацане върху морска платформа. За тази цел тя разполага със сгъваеми опори и аеродинамични управляващи повърхности. Втората степен използва два двигателя BE-3U на водород и течен кислород и е способна да изпълнява сложни орбитални мисии, включително извеждане на товари на високоенергийни орбити.
В базовата си конфигурация ракетата може да изведе до 45 тона полезен товар в ниска околоземна орбита. Една от най-големите ѝ особености е седемметровият обтекател с вътрешен обем над 450 кубически метра — един от най-големите в световната космонавтика.
Преди аварията New Glenn заемаше важно място в американската космическа стратегия. Ракетата беше включена в програмата National Security Space Launch, която цели да осигури независим достъп на САЩ до космоса чрез няколко различни оператора. Спирането на експлоатацията на New Glenn временно намалява броя на наличните тежки носители за военни мисии до системите на SpaceX и United Launch Alliance.
За NASA New Glenn представляваше важен търговски носител за научни и изследователски мисии. Ракетата вече беше използвана за междупланетната мисия ESCAPADE към Марс. Освен това тя трябваше да играе важна роля в разгръщането на орбиталните платформи Blue Ring и други перспективни проекти.
Особено сериозно са засегнати търговските планове на Blue Origin. New Glenn е основният носител за интернет съзвездието Project Kuiper на Amazon. По силата на съществуващите договори са предвидени десетки изстрелвания на комуникационни спътници. След аварията част от тези мисии вероятно ще бъдат прехвърлени към ракетите Falcon 9 на SpaceX.
Допълнителни рискове възникват и за програмите на AST SpaceMobile, Eutelsat, Telesat, OneWeb и търговската орбитална станция Orbital Reef, разработвана съвместно от Blue Origin, Sierra Space и Boeing с подкрепата на NASA.
Най-значимите последици засягат лунната програма Artemis. Blue Origin разработва лунния модул Blue Moon като алтернатива на системата Starship HLS на SpaceX. Продължителното спиране на програмата New Glenn може да доведе до отлагане на редица лунни мисии и изпитания.
В резултат НАСА може временно да остане без резервен вариант за изпращане на астронавти до лунната повърхност. Това увеличава зависимостта на програмата Artemis от успеха на SpaceX и превръща всяко забавяне в разработката на Starship в критичен фактор за американската лунна стратегия.
Според експертни оценки, разследването на причините за аварията, възстановяването на инфраструктурата и повторната сертификация на ракетата могат да отнемат до две години.
Инцидентът показва колко уязвими остават космическите програми, когато зависят от ограничен брой ракети и стартови площадки. Наличието на няколко изпълнители не гарантира устойчивост, ако ключовата инфраструктура е уникална и трудно заменима.
