Компаниите се опитват да следят всичко, което правим, и да печелят пари от това
(снимка: CC0 Public Domain)
Четирима от петима души не искат личните им данни да се събират или споделят без тяхното съгласие, според ново проучване. 68% от хората смятат, че опазването на личните данни е важно, а 82% подкрепят въвеждането и прилагането на мерки, които биха попречили на компаниите да събират или споделят личните данни на гражданите.
Изследването е проведено от Invisibly, а резултати от него публикува Securitybrief. Анкeтирани са 1247 души относно техните нагласи за поверителността на онлайн данните, включително споделяне и събиране на лични данни и чувства по отношение на таргетираните онлайн реклами.
Не е добре това, което се случва с онлайн неприкосновеността, коментира в по-раншна своя публикация Invisibly. „Толкова много компании непрекъснато се опитват да следят всичко, което правите, и да печелят пари от вас”, обяснява Дон Вон, продуктов ръководител в платформата за изследвания на нагласите на потребителите.
Под израза „следят всичко, което правите”, Вон има предвид компании, които – чрез средствата на дигиталните технологии – проследяват местоположението на човека, анализират историята на сърфирането му в интернет, изследват начина на разглеждане на сайтовете, а после предават тази лична информация на трети страни или преследват човек с постоянно изскачащи, таргетирани реклами.
На база новото си проучване Invisibly казва, че повечето хора са загрижени за своята поверителност онлайн. Те биха подкрепили промени, които са в състояние да предотвратят събирането и споделянето на лични данни без съгласие.
Разбира се, има и „нихилисти” в света на личната неприкосновеност – хора, на които просто не им пука. Те казват, че паникьосването на тема защита на лични данни няма да промени нищо в работата на корпорациите и отношението им към клиентите. Останалите обаче са много повече и те все по-сериозно търсят начини да защитят личните си данни в интернет.
Поверителността е еднакво важна и за мъже, и за жени, показва още анализът на цифрите от проучването. За сметка на това доста по-непретенциозни са т.нар. небинарни (лица, които не се самоопределят като мъж или като жена).
Според проучването, мнозинството от анкетираните във всяка възрастова група смятат, че поверителността на личните данни е важна. Това включва 68% от анкетираните под 18 години, 71% от респондентите в диапазона 18-40, цели 88% от анкетираните на възраст от 41 до 54 г. и 71% от анкетираните във възрастовата група 55+.
На въпрос дали биха подкрепили промени в рекламните политики и практики, които пречат на компаниите и устройствата да събират или споделят личните данни на хората, 82% от участниците в анкетата са заявили, че подкрепят. Това са 78% от анкетираните мъже, 87% от респондентите-жени и 55% от небинарните респонденти. Най-ясно изразени са тези настроения във възрастовите групи от 18 до 24 г. и от 41 до 54 г.
Както стана дума, трима от всеки четирима от анкетираните не обичат да получават целенасочени маркетингови реклами онлайн. За сметка на това обаче останалите (това са 24%) харесват таргетираните реклами. Те казват, че именно това им е помогнало да открият нови продукти, които им харесват.
Най-върли противници на таргетираната реклама са жените. Едва 17% от респондентите от женски пол приемат добре този вид маркетингови съобщения.
Разбивката по възраст разкрива, че отново групата 41-54 г. е най-скептична и най-силно желае прекратяването на практиката на таргетирани реклами. Цели 82% от анкетираните на възраст 41-54 години настояват за ограничаване на въпросния рекламен подход.
„Въпреки факта, че хората са невероятно открити по въпросите за личния си живот в социалните медии, резултатите от проучването показват, че те все пак ценят своята поверителност онлайн – и с право”, казва Дон Вон, продуктов мениджър в Invisibly.
„Ясно е, че повечето хора не искат да бъдат проследявани от рекламодатели, дори когато тези реклами са подходящи за личните им интереси, и че хората са готови да подкрепят въвеждането на мерки, които пречат на компаниите да събират и продават личните данни на гражданите. Ние подозираме, че това е така, защото събирането на данни вече не е процес, който изрично да изисква съгласие”, допълва анализаторът.