Ще досъсипе ли Covid-19 неприкосновеността

Масовото проследяване стана „социално приемливо” след 11/9 и изглежда се утвърждава с Covid-19
(снимка: CC0 Public Domain)

Пиеш кафе в картонена чашка на гарата, изхвърляш я и ето, че твоето ДНК вече е взето. Всеки телефон във всеки град се свързва с различни други телефони и всичко за общенията им се записва. Трансграничните пътувания са възможни само между страни, които обменят помежду си огромни бази данни с лични данни.

Всичко това може да се окаже поглед в бъдещето, пътят към което започна с атентатите на 11 септември 2001 г. и бе павиран от пандемията „коронавирус”. Изглежда като да сме на прага на една нова ера – ера на масово събиране на лични данни, в което се знае кой до кого се е приближил и кога, кой е здрав и може да пътува, а записи за личната ДНК на всеки човек се събират в правителствени бази данни. Новата реалност е на ръба и от нас зависи дали ще я сбъднем.

Дали този мрачен нов свят ще засили желанието ни за неприкосновеност или ще угаси и малкото, което е останало от него?

Терористичните атентати на 11 септември 2001 г. отмиха отраз усилията на обществото да се гарантира лична неприкосновеност на всички. Масовото проследяване рязко стана „социално приемливо”. В много страни се въведе видеонаблюдение на обществените места. Съгласихме се на договор: всеки от нас може да бъде проследен, но приемаме това в замяна на защита от тероризъм.

Междувременно оттогава насам младите хора израснаха в ера на доброволно предаване на лични данни. В социалните медии всеки пише, публикува снимки, коментира. И докато „социалният живот кипи”, операторите на социални медии събират с все сила всякаква лична информация.

Знаят по всяко време къде сме, какво правим, какво мислим, от какво се интересуваме, какво мразим, от какво се дразним. Могат дори да предвидят какво ще ни развълнува. И това също се случва с доброволното съгласие на участниците, които предоставят личните си данни в замяна на удобството да можеш да обменяш съобщения, да споделяш снимки с приятели и други подобни прозаични неща.

Днес обаче имаме нова ситуация: Covid-19. Тя „наложи” спешната необходимост от проследяване на контактите и движенията на хората. И това е един нов „мащаб” в областта на надничането в личния живот. От Южна Корея през Обединеното кралство до САЩ проследяването на хората по движението на телефоните им се прие за мярка, целяща обществено здраве.

Технологията е обвита в очарователните одежди на спасителство. Нещо повече: Apple и Google предлагат решения, които правителствата не могат да си позволят. Промените влизат в телефоните, умните ни телефони – първоначално като приложение, а по-късно като вградена функция, която ще бъде инсталирана с поредния ъпдейт.

Не може да се спори, че подобно технологично развитие има изключителен потенциал за ограничаване на разпространението на болестта. Но какво ще стане след това, след като болестта „отшуми”? Някой ще деинсталира ли новата функция за проследяване на контактите?

Дали няма да запомним 2020 година като годината, в която неприкосновеността на личния живот окончателно се изпари?

Време за обрат

Малцина защитници на неприкосновеността на личния живот се съмняват в сеизмичната природа на настоящия момент. Някои експерти се страхуват от пълен обрат, докато други виждат шанс най-накрая нашите закони да наваксат забавянето в цифровата ера. Privacy International нарече влиянието на Covid-19 върху личния живот „безпрецедентно”.

„9/11 постави началото на скрити и открити режими на наблюдение, много от които бяха незаконни”, казва Един Оманович, директор на кампанийното направление в групата, цитиран от CNN. Индустрията за наблюдение, по думите му, „разбира, че това е отлична възможност, сравнима с 9/11 по отношение на легитимиране на наблюдението и превръщането му в норма. Видяхме огромната готовност на хората да помагат колкото е възможно повече. Подпомагането на здравните власти да се справят с вируса обаче е нещо различно от подпомагането на органите за сигурност да използват момента като възможност да сложат ръка на данните”.

Адаптирането на технологията към текущия момент е нещо, което трябва да се наблюдава. Неотложността на действията след „11 септември” наложи мерките да бъдат въведени „само за момента”, но после станаха обичайни и постоянни. Това са ценни уроци – и за правителствата, и за гражданите.

Едуард Сноудън и други разобличители показаха колко много данни се събират и анализират. Това оставя отворен въпросът дали демократичният начин на живот е факт или е напълно разрушен зад фасадата на привидна безопасност.

Професор Джон Кроукрофт – който през 2011 г. за първи път е създал в Университета в Кеймбридж мобилно приложение за мониторинг на грипа – казва, че повсеместното въвеждане на приложения за проследяване на епидемия трябва да бъдат експлицитни по въпроса за „залязването” – заличаването на събраните данни след определен период от време.

„Трябва да сме пределно ясни кога ще изтрием тези данни, да речем след 30 дена, когато те очевидно не са необходими на никого – защото контактите ще се възстановят, епидемиолозите ще подобрят моделите си”, смята професорът.

Кроукрофт се страхува от две области на зпоупотреба със събраните данни. Първото безпокойство е, че събраните данни ще се използват и за принудително изолиране на хората, а второто – че може да се стигне до въвеждане на „сертификат за имунитет” за хората, които имат антитела към вируса.

Към това следва да се добави „щипка сол”: общественото възприемане на подобни явления. Най-вероятно много хора няма да се замислят за това колко приложения и как събират и съхраняват данни и за колко време, но ще им хареса идеята да могат да излизат, пътуват и общуват безпрепятствено.

Подобна „сделка” е много сходна с тази в социалните мрежи: изглежда, че животът е станал по-добър, благодарение на платформите за споделяне: от потребителите не се изисква усилие, а на заден план работи индустрия за събиране на данни, която е на стойност милиарди долари. И въпреки осъзнаването, че жертват част от личната си неприкосновеност, милиони хора продължават да ползват социалните мрежи всеки ден.

Нищо не е неизбежно

Общественото здраве винаги е носило в себе си компонент на масово проследяване, за да се наблюдават и контролират заболяванията и тяхното разпространение. Това е било така и преди появата на смартфоните, приложенията, социалните медии, Apple и Google. Тоест – здравната тематика до голяма степен благоприятства усилията за масово следене и хората са склонни да приемат това за приемливо.

Но в крайна сметка нищо не е неизбежно, казва книгата на Шошана Зубоф „Ерата на капитализма на шпионирането”. Авторката вярва, че Covid-19 може да се окаже моментът, в който хората – вместо да приемат тихо и доброволно повсеместното следене – ще се изправят и ще изискат зачитането на правата си и налагането на ясни граници за следенето.

Според писателката, през 2001 година не сме били подготвени за подобно развитие. Това е причината да стане възможно технологичните гиганти да събират тонове информация за всекиго от нас. „Те получиха свободата да правят каквото си искат: тайно да откраднат нашия жизнен опит и да комбинират тези данни, за да предсказват нашето поведение, а след това да продават тези прогнози и да станат компании с трилиони долари”, казва Зубоф.

Днес обаче хората осъзнават колко много данни се събират за тях навсякъде и по всякакви поводи. Затова събитията около Covid-19 могат да се окажат катализатор за всеобщото събуждане и преосмисляне на границите на личната неприкосновеност. Сега е моментът добре информираните общества да се изправят, да създадат правната рамка, която им липсва, за да овладеят силите на технологиите и да защитят неприкосновеността си.

„Няма нищо неизбежно”, казва Зубоф. „Ние сме отговорни както към обществото, така и към личния живот на хората. И можем да направим и двете. Намирането на този баланс зависи изцяло от нас”.