Защо счупените телефони от Африка се пращат в Европа

По около 230 милиона телефона се продават в Африка всяка година
(снимка: CC0 Public Domain)

Свикнали сме с мисълта, че старата електроника, която е изхвърлена от употреба, отива на сметищата из редица слабо развити страни, най-вече в Азия и Африка. Но се оказва, че тече и обратният процес – строшените телефони на потребителите в Африка отиват в Европа. Там те се преработват и от тях се извличат ценните суровини.

Ерик Артър няма много време за хобита – той прекарва повечето си уикенди, шофирайки из цяла Гана, за да събира счупени мобилни телефони. Тръгва от дома си в Кейп Коуст и изминава по около 150 километра всеки уикенд, посещавайки сервизи и складове за електронен скрап – всякакви места, където има приличен запас от повредени устройства.

За един добър уикенд може да събере по 400 телефона, разказва BBC. Заедно с него работи екип от още шестима агенти. Те правят същото в други части на страната. Очакват да съберат около 30 000 телефона тази година.

Артър и неговите агенти плащат малка сума на продавачите за всеки телефон, по 2,5-2,7 ганайски седи, което е около 44 американски цента. Въпреки че телефоните не подлежат на ремонт, понякога е трудно собствениците им да бъдат убедени да се разделят с джаджите.

„Един [нов] телефон с Android струва около 150 долара, а аз им предлагам по-малко от 1 долар за него. Въпреки че вече не може да се използва, хората често казват: „Но аз го купих на тази цена. Защо сега трябва да го давам толкова евтино?”

Работата на Артър през уикенда се плаща от холандската компания Closing the Loop. Компанията изпраща телефоните, събрани от Ерик и екипа му, до Европа. Там те се разглобяват и рециклират. След това специализирана фирма за претопяване извлича около 90% от металите в телефона – процес, при който пластмасовите части се изгарят.

Хиляди мили път

Йост де Клуйвер, който е съосновател на Closing the Loop заедно с Райнхард Смит, казва, че отговорът е прост. Африка все още няма заводи за претопяване, каквито са необходими за извличане на малките количества ценни метали, вложени в производството на всеки мобилен телефон.

„Нямат нищо от това, което трябва да имат за един завод, който да е финансово устойчив”, казва той. „Няма законодателство, няма инфраструктура, няма информираност на потребителите. В резултат на това няма пари за финансиране на правилното събиране и рециклиране”.

По около 230 милиона телефона се продават в Африка всяка година. Когато вече не са необходими, някои се прибират от неформалната индустрия за рециклиране, но повечето се изхвърлят. Според Global E-waste Monitor, Африка е генерирала 2,9 милиона тона електронни отпадъци през 2019 г., от които само 1% е бил ефективно събиран и рециклиран.

„Африканските страни са експерти в удължаването на жизнения цикъл, в ремонта и до известна степен в рециклирането. Така че мисленето вече е налице. Но липсва подходящ инструмент, особено за този вид отпадъци”, казва де Клуйвер.

За да плати за събирането на телефони в Африка, Closing the Loop прави сделки с компании и организации, които плащат на организацията около 5 евро за всеки придобит нов телефон. Closing the Loop рециклира еквивалентно количество електронни отпадъци в страните, които нямат официален капацитет за рециклиране. Тези 5 евро на телефон покриват събирането, доставката и рециклирането на телефон в Африка, плюс известна печалба с цел затваряне на цикъла. Нарастващият списък с клиенти включва холандското правителство и фирмата за финансови услуги KPMG.

Рециклиране на място

Де Клуйвер е критичен към някои скорошни усилия за създаване на схеми за рециклиране на отпадъци в Африка. Той твърди, че без устойчив финансов модел и адекватно законодателство правителствата трудно ще постигнат целта си. На същото мнение е и Симоне Андерсън – главен търговски директор на Центъра за отпадъци от електрическо и електронно оборудване (WEEE), който рециклира подобни стоки в Кения. Страната няма национална система за рециклиране, а само услуга за събиране на отпадъци в някои области.

Идеята за WEEE Center произлиза от „Computers For Schools Kenya” – организация с нестопанска цел, която доставя на училищата реновирани компютри. Работата с училищата е доказала, че има нужда от справяне с нежеланите електронни отпадъци – затова през 2012 г. стартира Андерсън създава фирмата за рециклиране.

Тази година WEEE Center очаква да събере 250 тона електронни отпадъци, предимно чрез сделки с големи фирми като Total Energies и Absa. Но това е само малка част от всичките приблизително 50 000 тона електронни отпадъци, които Кения генерира всяка година. Затова Андерсън има амбициозни планове да създаде пунктове за събиране из цялата страна, където хората ще могат да оставят нежеланата си електроника. Тя казва, че кенийците стават все по-наясно с екологичните проблеми, причинени от електронните отпадъци, и биха искали да направят нещо по въпроса.

„Повечето хора са наясно с общите проблеми с отпадъците. Мнозина биха искали да променят това, ако имаше някаква инфраструктура, която да го направи възможно – а ние искаме да бъдем част от решаването на проблема, когато става въпрос за електронните отпадъци”, казва Андерсън.

Екипът от работилници на WEEE Centre от 10 техници внимателно сортира и разглобява електронните устройства. Някои метали – желязо и мед – могат да бъдат възстановени на местно ниво. Но благородни метали като злато, платина и паладий, които са вградени в платките, могат да бъдат извлечени само от специализирани фабрики за претопяване в Европа или Азия. И докато няма такива фабрики за претопяване в Африка, електронните отпадъци заминават за Европа.

Всеобща надежда е, че не след дълго такива фабрики ще има и в Африка. „Докато се разрастваме, определено искаме да внесем тази технология в Африка”, казва Андерсън. „Защо не в Източна Африка? Защо не в Кения и Найроби? Това е една част от нашата визия”.