(снимка: CC0 Public Domain)
Храна, която е нежно сладка за един човек, може да бъде твърде сладка за друг. Тогава как производителите на храни и напитки могат обективно да определят колко сладко е дадено нещо? Е, един експериментален „биоелектронен език” може един ден да върши тази работа.
Понастоящем за оценка на сладостта, а и изобщо на вкусовите качества на храни и напитки, се разчита на хора, които са „вкусови изпитатели”. Въпреки че такива групи могат да постигнат консенсус относно това дали даден продукт е твърде сладък или не е достатъчно сладък, оценката все пак е до голяма степен субективна.
[related-posts]
Сега обаче учени от Корейския национален университет в Сеул са започнали да използват бактерии за производство на копия на онези зони от човешкия език, които „регистрират” сладостта. Тези копия са отложени в тънък слой върху множество златни електроди, които са свързани помежду си чрез въглеродни нанотръби. Полученото устройство е известно като полеви транзистор.
Когато към това устройство се прилагат разтвори, съдържащи захароза или изкуствения подсладител захарин, електрическият ток, преминаващ през уреда, намалява по последователен и лесен за четене начин – колкото по-голяма е концентрацията на захароза или захарин, толкова по-голям е спадът на тока. Освен това транзисторът не реагира, когато е изложен на целобиоза – вид захар без реален вкус, разказва за иновацията NewAtlas.
Прототипът на този „биоелектронен език” вече е използван за оценка на сладостта на напитки като ябълков сок и подсладен чай от лайка. Той е постигнал резултат, който дава на учените основание да твърдят, че уредът е 10 пъти по-чувствителен от разработените до този момент биоелектронни системи.
