Да се окрупнят ли техническите университети?

Как се гради висше образование, което да подсигурява бъдещи професионалисти от най-високо ниво, е въпрос, който не намира еднозначен отговор
(снимка: CC0 Public Domain)

Дали е добра идея университетите в страната да се окрупнят, обединявайки се по типове? Тази идея, подхвърлена от образователното ведомство, предизвика бурни коментари сред всички, които имат очаквания за развитието на висшето образование у нас. Може би идеята е хубава, смятат специалисти от ИТ сферата, когато става дума за техническите университети. Но, както с всяка друга добра идея, изпълнението може да доведе до повече негативи, отколкото ползи.

Идеята на МОН за обединяването на ВУЗ-овете предполага всички технически университети да се обединят под една шапка. Това са ТУ в София, Русе, Варна, Габрово. По аналогичен начин следва да се обединят и университетите с икономическа насоченост: УНСС, Икономически университет – Варна и Стопанската академия в Свищов.

Как би се отразило обединяването на техническите университети върху ИТ бизнеса – този въпрос накара мнозина професионалисти от сектора да се замислят.

Образование за конкурентоспособност

Висшето образование трябва да осигурява бъдеще и конкурентоспособност за икономиката на страната. Спрямо това убеждение в бранша няма нито грам спор. Как обаче се гради висше образование, което да подсигурява бъдещи професионалисти от най-високо ниво – е въпрос, който не намира еднозначен отговор.

След години на „произвеждане” на ИТ професионалисти в родните технически университети е видно, че много от тях са се оказали бъдеще за чужди държави.

От друга страна, ИКТ фирмите от десетилетия се оплакват от дефицит на квалифицирани кадри. Въпреки високото ниво на заплащане в сектора недостигът продължава. Почти всички големи и средни (за нашия мащаб) фирми самообучават специалисти чрез стажантски програми и всевъзможни курсове. Недостигът доведе до появата на „академии”, които, макар да нямат статут на ВУЗ, все пак подготвят професионалисти за родния ИТ бизнес.

С други думи, идеята на просветното министерство да преструктурира висшето образование идва в момент, в който индустрията е доста критично настроена, а очакванията са огромни. Задачата е сложна, защото дори при съвършено изпълнение резултатите от нея ще започнат да се показват едва след няколко години.

Едни и същи преподаватели

Ключов аргумент в полза на плана на МОН е подробност, която е „публична тайна”, а именно, че едни и същи преподаватели обикалят множеството университети от даден профил и четат лекции на студентите „на бегом”. Често пъти не им стига време. В резултат, някои „претупват” лекционните си задачи. Нямат достатъчно ресурс да обърнат внимание на студентите така, че наистина да подпомогнат потенциала на младежите.

На теория окрупняването на техническите университети (както и на икономическите) би сложило ред в тази практика. Вместо договори с множество ВУЗ, всеки преподавател ще има един договор с едно юридическо лице. Учебните програми ще бъдат по-съгласувани и координирани, за да имат време преподавателите да обърнат достатъчно внимание на студентите от всички региони. Поне на теория.

Не само това. Според някои ИТ специалисти, „едно добро централизирано управление (ключовата дума е „добро”) може да помогне за подобряване на обучението чрез „кръстосано опрашване” на учебните програми”. Наред с това „възможността за обмен на преподаватели по локациите ще стане по-голяма, ще отвори динамика (която е интересна на студентите), ще е полезна и за самите преподаватели”.

Водени от подобни аргументи, някои ИТ експерти подкрепят предложението за събиране на всички технически ВЪЗ под една шапка. Те посочват още, че „от промяна винаги се притесняват само некадърниците”.

Баланс между частни и държавни ВУЗ

Идеята за окрупняване на университетите може, вместо да изпише вежди, да избоде очи, предупреждават други експерти от ИТ бизнеса. Създаването на единен, национален технически университет може да редуцира, на практика, конкуренцията спрямо многобройните частни университети. Това ще улесни бизнеса им, но по всяка вероятност ще влоши и без друго незадоволителното качество на висшето образование.

В един момент частните ВУЗ-ове се рояха и качеството тотално спадна, припомнят някои ИТ специалисти с дългогодишен опит в сектора. „Ако е вярно, че планът за окрупняване касае само държавните университети, това е пълна дивотия”, казват тези, които се замислят за баланса между държавни и частни ВУЗ.

Оставяйки само 12 държавни университета срещу неограничено множество от частни, не само качеството на обучението ще се срине окончателно, но „това си е преструктуриране в полза на частните вузове”, смятат критиците на промяната.

Обединяване на малките

Много по-смислена идея би било да се насърчи доброволното обединяване на по-малките образователни структури, предлагат специалисти с дълъг опит в ИТ бранша. „Това може да стане, например с въвеждане на строго профилиране на учебните заведения и единни минимални изисквания за прием във всички университети – държавни и частни”.

Стремеж към авторитет и високо ниво

Идеята на МОН за окрупняване на университетите тепърва ще бъде обсъждана, а специално представяне се очаква на 22 февруари. Предполага се, че по това време своите становища ще са подготвили и ръководителите на повечето от висшите учебни заведения.

Единственото важно нещо за бъдещето на университетите сега е как да се повиши качеството на обучението в тях, единодушни са всички специалисти от ИТ сектора. Нужно е да се намери начин изискванията към кандидат-студентите да се завишат, за да гарантират добро ниво на знания у постъпващите във ВУЗ. Към самите университети трябва да се завишат критериите, гарантиращи лиценз.

Каквато и да е организацията на държавните университети, всяка промяна трябва да се обмисля през призмата на въпроса как обучението в даден ВУЗ да стане гаранция за висок професионализъм. Така, както днес е гордост за един специалист да каже, че е възпитаник на даден технически ВУЗ – например на ТУ в Мюнхен или пък ТУ в Карлсруе, или на Политехническия институт в Лозана – така за българските студенти трябва да е въпрос на чест и гордост да са обучени в някой от родните университети. Промените, подготвяни от МОН, следва да бъдат в тази посока.