„Цената на слабите резултати в образованието за икономиката е просто изумителна”, каза Андреас Шлайхер, директор „Образование и умения” в ОИСР (снимка: AIBEST)
Ниските образователни резултати може да струват на България над 400 млрд. долара, заяви Андреас Шлайхер, директор „Образование и умения” в ОИСР, на среща с представители на бизнеса у нас, организирана от AIBEST.
Над 40% от учениците в България не овладяват дори базовите нива на умения, които практически да приложат в своя живот и професионална реализация. Според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), ако всички 15-годишни в страната достигнат поне базово ниво на умения, България би могла да реализира дългосрочен икономически потенциал в размер на 434 милиарда долара – над три пъти настоящия ѝ БВП.
Данните бяха представени от Андреас Шлайхер, директор на дирекция „Образование и умения” в ОИСР и създател на международното изследване PISA, по време на кръгла маса в София на тема „Образование и умения: подготовка за бъдещето на пазара на труда”, организирана от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST).
Представители на бизнеса и образователната общност обсъдиха как глобалните трансформации, автоматизацията и изкуственият интелект променят нужните умения и какви политики и партньорства са необходими, за да подготвим учениците и работната сила за бъдещето.
Андреас Шлайхер подчерта, че образователните системи все по-трудно отговарят на реалностите на съвременния свят. „Онова, което се преподава и проверява лесно, вече е лесно за дигитализация и автоматизация – и постепенно хората, които го правят, изчезват от пазара на труда”, заяви той.
В този контекст образователните системи трябва да променят фокуса си от това „учениците да възпроизвеждат информация към това да ги подготвят да мислят, да решават проблеми и да се адаптират”, каза Шлайхер.
„Цената на слабите резултати в образованието за икономиката е просто изумителна”, отбеляза още Андреас Шлайхер. Той също така посочи, че успехът в днешната икономика зависи не толкова от дипломите, колкото от реалните умения.
„Основната част от възнаграждението се определя от това, което знаете и можете да направите с това знание”, каза Шлайхер и подчерта, че много хора са „свръхквалифицирани, но нямат нужните умения”, а това създава поляризация в обществото.
Илия Кръстев, член на УС на AIBEST, призова за синхрон между политиките и нуждите на реалната икономика. „Реалната промяна ще дойде, когато работим заедно – бизнес, държава и образователни институции – и базираме решенията си на данни”, заяви той.
Наталия Митева, съветник на министъра на образованието и наукатаq подчерта значението на стратегическото партньорство с ОИСР за реформите, които България предприема.
Шлайхер заключи, че реалната трансформация в образованието не започва с въпроса „какво да се преподава”, а с въпроса „защо го правим”. „Каквото и да правим, трябва да изграждаме мотивация и лична отговорност”.
Той призова за системна промяна, в която бизнесът има активна роля не само като работодател, но и като създател на среда за учене. Само така България може да се възползва от пълния потенциал на човешкия си капитал в икономика, където уменията са валутата на бъдещето.