Младите специалисти следва да развиват и нетехнологични, „меки” умения, за да тръгне бизнесът напред, смятат участниците в дискусия, организирана от IDC България
У нас липсва екосистема за развитие на ИКТ знанията у младите специалисти, а на самите тях липсва развитието на не-технологичните способности или т. мар. „меки умения”. Това до голяма степен е причината българските фирми от всички сектори да са изоставащи във въвеждането на напредничави, модерни технологични системи, които извеждат напред бизнеса им в ерата на цифровата трансформация. До този извод стигнаха участниците в дискусия по време на конференцията „IDC прогнози 2016” вчера в София.
„Като че ли ИТ не са толкова фактор за ускоряване на бизнеса на компаниите, колкото са средство за оптимизация”, коментира управителят на IDC България Нели Вачева, с което провокира гостите на конференцията.
„У нас компаниите на използват технологиите толкова добре, колкото е възможно в действителност”, посочи Боян Иванов, основател и ръководител на StorPool, една от иновативните български ИТ компании. Според него, в страната липсва „екосистема” за развитие на технологичните иновации.
„Имаме технологични таланти, обаче липсва маркетинг, няма финансиране и среда за насърчаване на тези млади хора да развиват иновации и да напредват”, допълни Иванов. Той е убеден, че именно това са факторите, които могат да провокират талантливите хора у нас да създават иновации в България и да ги разпространяват по света, а не да бягат в чужбина.
От друга страна обаче, уменията, които се изискват днес от ИТ талантите, не се свеждат само до стремглавото програмиране – нужна е креативност, нужни са социални умения, коментира Стивън Францен, старши вицепрезидент за ЕМЕА региона в IDC. „Компаниите са динамични и цифровата икономика изисква нещо повече от чистите технологични способности”, каза той.
По думите на Францен, отговорните правителства могат да помогнат за промяната на картината, като съдействат за развитие на т. нар. „меки умения” посредством подобряване на образованието във всички сфери.
Провокирането на креативността на технологичните специалисти е не по-малко предизвикателна задача, посочи Огнян Дренски, член на управителния съвет на асоциация „Телекомуникации”. Според него, от ангажираните с каквото и да е технологично развитие, включително в научните институти, едва около 10% са творчески настроени, а другите 90% „се движат по течението”.
Въпросът е да е създаде среда, която да събужда креативността на технологичните специалисти, така че добрата ИТ подготовка да ражда иновации. Това може да промени имиджа на страната ни пред света, допълни той.
