Изследователи от Вашингтонския университет „пренасят” тестването за съсирване на кръвта от лабораторията в собствения смартфон на пациента
(снимка: Mark Stone/University of Washington)
Хората, които използват редовно лекарства за разреждане на кръвта, трябва да проверяват дали дозата им се нуждае от коригиране. В момента това се случва на база лабораторни тестове. Но една смартфон-система скоро може да ги замени.
Традиционните лабораторни тестове анализират кръвните проби, за да проверят дали съсирването на кръвта на лекувания все още е в нормалните, безопасни граници. Ако не е, дозата на лекарството съответно се увеличава или намалява.
Изследователи от Вашингтонския университет са се заели да „пренесат” тестването в собствения смартфон на пациента. Прототипната система включва евтино пластмасово устройство, което се монтира в единия край на телефона, където се окачва малка чаша под камерата на телефона.
За всеки тест потребителят поставя капка от кръвта си в чашата, заедно с малка медна частица и химикал, който води до съсирване на кръвта, разказва NewAtlas. След това се включва приложение, което активира вибрационния мотор на телефона, който разклаща чашата и съдържанието ѝ. Камерата на смартфона следи движенията на медната частица, която се движи напред-назад в чашата, докато кръвта е в течно състояние. След като частицата спре да се движи, това означава, че кръвта се е съсирила.
Прототипът включва евтино пластмасово устройство, монтирано на телефона
(снимка: Mark Stone/University of Washington)
После софтуерът може да изчисли „протромбиновото време” на пациента – времето, необходимо за образуване на съсирек – спрямо съответното „международно нормализирано съотношение”. Ако приложението определи, че PT/INR не попада в безопасната зона, пациентът ще бъде посъветван да се обърне към своя лекар.
При тестовете, при които технологията е използвана за анализ на кръвни проби, взети от 80 анонимни пациенти, е установено, че нейният резултат е в диапазона на точност на изследванията, направени чрез традиционните техники за тестване. Сега се търсят възможности за комерсиализация.
„Почти всеки смартфон от последното десетилетие има вибрационен мотор и камера”, казва проф. Шиям Голакота от научния екип, разработил системата. „Това означава, че почти всеки, който има телефон, може да използва технологията”.