Правителства и компании по цял свят вече се впуснаха в квантовата надпревара
(снимка: CC0 Public Domain)
Китайската интернет търсачка Baidu представи вчера първия си квантов компютър. Компанията обяви, че има готовност да достави системата на потребители от “трети страни”, включвайки се в глобалната надпревара за прилагане на квантовите технологии за решаване на практически проблеми.
Квантовият компютър, наречен Qianshi, има 10-кубитов процесор. Междувременно Baidu разкри, че работи и по 36-кубитов квантов чип. По съвременните стандарти това не е толкова много, тъй като вече има системи с по-голям брой кубити. Но като за начало е успешна стъпка за китайската фирма.
От няколко години правителствата и компаниите по света отделят голямо внимание на разработването на квантови компютри – това са нови устройства за високоскоростни изчисления, които работят при ниски температури и позволяват безпрецедентна скорост на обработка на данни при определени задачи.
Понастоящем обаче реалните постижения в тази област са все още много скромни и са представени от малка група машини, които са на ранен етап на развитие. САЩ, Китай и ЕС обявиха мащабни проекти за финансиране на квантови изчисления, надявайки се да постигнат напредък в област, която често се разглежда като един от крайъгълните камъни, които ще определят новото глобално превъзходство.
Според анализаторите на IDC, до края на 2027 г. правителствата и компаниите в света ще инвестират около 16,4 милиарда долара в развитието на квантови технологии. Американският технологичен гигант IBM заяви, че планира да създаде квантов компютър, готов за търговска употреба през 2025 г., с процесор, съдържащ повече от 4000 кубита. Досегашните квантови процесори на компанията имат 127 кубита.
Alphabet (холдингът, в състава на който е Google) си е поставил амбициозната цел да разработи квантов компютър с 1 000 000 кубита до края на това десетилетие. Надпреварата тепърва ще става все по-интересна.
Броят на квантовите битове не е важен. За квантовия компютър е важен т.нар. quantum volume, което се определя от няколко параметъра. Броят квантови битове е един от тях. Но най-важното е колко време могат да се поддържат тези квантови битове в стабилно състояние. И също така между колко от тях може да се осъществи двупосочно квантово заплитане (entanglement). При повечето квантови компютри, по технически причини, процента на възможност за квантово заплитане е под 40%. И съответно голяма част от квантовите алгоритми е трудно да се имплементират.
Също както Байдън на вас, въпреки че Байдън не е антипод на Путин, напротив. Но за масите трябва да изглежда така. Щатите нямат интерес от слаба Расии, защото имат план да ги вкарат в НАТО и да изкарат съседите ни. Обаче КГБ ченгето се взе за Тони Монтана и плътно върви по стъпките му.
Ех, този Путин ви бърка в здравето!
Ако Капутин, използва ядрено оръжие, американците ще му отговорят подобаващо и следващия компютър ще е сметалото!