„Хибридният и дистанционен модел на работа ни позволи да използваме пълния потенциал на работния пазар в страната”, заяви Илия Кръстев, председател на AIBEST (снимка: Тони Тончев, предоставена от AIBEST)
Технологичният сектор и индустрията на изнесените услуги бележат една от най-силните години в своето развитие, достигайки размер от 4,225 млрд. евро през 2021. Това означава ръст от 22,4% на годишна база, който е в почти двоен размер спрямо увеличението от 12,7% в пандемичната 2020 г., сочи годишният доклад за развитието на индустрията на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST).
И през миналата година индустрията продължава да бъде основен стълб в българската икономика, като формира 5,9% от годишния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната. Прогнозата към 2025 година сочи, че относителният ѝ дял в БВП на България ще достигне 9%.
Анализът е изготвен от SeeNews и включва данни за 774 български компании, опериращи в сферата на бизнес услугите и технологиите през 2021 г. За първи път в доклада като отделна подкатегория са включени анализи на основните показатели и на R&D центровете, в допълнение към ITO компаниите (изнесени ИТ услуги) и фирмите в сферата на изнесени бизнес процеси.
Индустрията затвърждава позицията си на предпочитан работодател с изключително силен социален и икономически отпечатък за развитието на страната, но и значим фактор за задържането и връщането на младите хора в страната.
„Ковид пандемията доведе до много промени на пазара на труда, които имат и позитивен знак за лимитирания набор от таланти, с които България разполага. Хибридният и дистанционен модел на работа ни позволи да използваме пълния потенциал на работния пазар в страната, наемайки хора извън населените места, в които компаниите имат физически офиси”, коментира Илия Кръстев, председател на AIBEST.
През 2021 г. ангажираните в сектора наброяват над 89 000 души, което е увеличение от почти 10 000 служители в рамките на една година. Изключително силно този тренд се вижда в ITO сегмента, където ръстът на работната ръка е близо 17%.
„Благодарение на възможността за работа от всяка една локация, успешно бе облекчен проблемът в несъответствието между търсенето и предлагането на висококвалифицирана работна сила за технологичния сектор в София. От друга страна, с наемането на хора, които продължават да живеят в родните си места, нашият бранш подкрепя развитието и на местните икономики в страната в области, в които секторът ни не е бил представен физически“, каза още Кръстев.
С нарастването на броя на служителите в Индустрията на знанието, нарастват разходите за служители и за данъци, плащани от компаниите към държавната хазна. Разходите за заплати през 2021 г. са се увеличили средно с 22% на служител и общата им стойност възлиза на 2,1 млрд. евро.
Компаниите от сектора формират 11,4% от общите разходи за заплати в българската икономика, в сравнение с 9,4% предишната година. Осигурителните вноски в сектора следват тенденцията на разходите за заплати и възлизат на 8,6% от общия размер на националната икономика.
„Доброто развитие на сектора се запазва до последното тримесечие на 2022 г., което ме кара да вярвам, че през следващата година отново ще можем да отчетем силна година за високотехнологичния бизнес в страната. С добрите ни работодателски практики, прозрачност на бизнеса ни и значителния принос, който добавяме към държавния бюджет, нашата индустрия е сред реалните двигатели на българската икономика и общество”, подчерта Кръстев.
Благодарение на компаниите от сектора, България се утвърди като най-добре развитият център за високотехнологични услуги в Югоизточна Европа и добре разпознаваем европейски дигитален център, заяви председателят на AIBEST. Услугите, които се предлагат от българските технологични компании, имат все по-висока добавена стойност и се конкурират успешно с централно и западноевропейските компании на световната технологична сцена.
„Секторът ни има потенциал за още по-голям ръст, но това изисква държавна стратегия за развитие на вискотехноличния бизнес в страната, устойчивост и предвидимост на политиките и облекчаване на процедурите по наемане на служители от страни извън ЕС, с цел преодоляване на недостига на кадри. Ние от своя страна като Асоциация, продължаваме да развиваме партньорствата ни с университетите, местните и държавни власти, защото това е начинът да запазим устойчивия ни ръст и да развиваме икономиката на знанието в България“, заключи Илия Кръстев.