Облакът дава невиждана власт на потребителя

Давид Балажич, директор на развойната компания Consalta, смята, че облачните технологии трябва да са като водата и тока за отделния човек – ресурс, който използваш и плащаш на база на употребеното

Технологиите за работа „в облака”, за които толкова много се говори в сферата на високите технологии, дават на потребителите власт, каквато не са имали никога досега. Това ожесточава конкуренцията между доставчиците. Хората и организациите, които използват компютърни системи и технологии, могат да си позволят гъвкавост и невиждана независимост от ИТ доставчиците.

Темата за властта на потребителя беше тънката нишка, невидимо пронизваща всички разговори и дискусии по време на провелата се вчера среща на разработчиците на Microsoft в София. Облачните технологии за потребителя трябва да са като водата и тока за отделния човек – ресурс, който използваш и плащаш на база на употребеното, казва Давид Балажич, директор на развойната компания Consalta и ключов лектор на форума за разработчици. Това значи също така, че потребителят не трябва да се интересува от това откъде се „добива” и по какви трасета се доставя ресурсът, който ползва – също както не се вълнуваме в кой момент от коя електроцентрала идва токът, който ползваме.

Властта в ръцете на потребителя

Заедно с удобството на комуналния тип услуги облачната технология дава на потребителя голяма власт. Всички „cloud” доставчици осигуряват възможност за тестово ползване на своите облачни услуги. Всеки може да види и пробва системата такава, каквато би я ползвал впоследствие при съответното абонаментно обслужване, казва Балажич.

Всяка фирма и всеки отделен човек може по всяко време да изпробва услугата на всеки доставчик. Това значи, че ако е недоволен от своя текущ доставчик на облачни системи, потребителят може по всяко време да мигрира към друг, по-добър доставчик, подчерта Балажич.

Подобна гъвкавост представлява фундаментална промяна в начина на ползване на ИТ. В досега познатия начин на ползване за всяка нова система фирмата трябва да си закупи големи и скъпи сървъри, скъп корпоративен софтуер за управлението им, лицензи за операционни системи, евентуално лицензи за брой потребители и др. Голямата инвестиция има и своя немалък срок на изплащане. Това е време, през което изградената система не може просто да се изхвърли и замени с нова.

С облачните услуги дадена фирма може да си позволи да промени ключова система, например своята счетоводна или ERP система, по всяко време. Компанията не е „заложник” на огромен инвестиционен план. Възможно е по всяко време да смени своя доставчик, ако не е доволна от него.

Това дава в ръцете на потребителите огромна власт, казва Балажич. Никога досега доставчиците на ИТ не са били толкова силно подчинени на волята на потребителите, както в ерата на облака. Така е, защото досега ИТ вендорите бяха фокусирани върху продукта: продават продукт и говорят за него през цялото време. Сега е нужно да са фокусирани върху клиента – да следят какво прави и дали е доволен, да следят обратната връзка и да му отговарят, да поправят онова, което му е неудобно.

Без подхвърляне на горещия картоф

Фундаментална промяна в начина на използване на ИТ е и радикалното елиминиране на проблема с вечното прехвърляне на отговорности между доставчиците на различни технологии за един потребител.

Традиционно големите бизнес-организации страдат от синдрома на „подхвърляне на горещия картоф” – когато дадена ИТ услуга не сработва, много често се оказва, че софтуерният доставчик обяснява проблема с грешка в хардуера, хардуерният доставчик настоява, че проблемът е в базата данни, доставчикът на бази данни обвинява някоя друга страна. Потребителската организация има двоен проблем – хем технологията не работи, хем никой не се наема да я оправи въпреки десетките договори с различните вендори.

Използването на облачна технология гарантира на потребителя една-единствена точка на контакт: това е неговият доставчик на облачната услуга, казва Давид Балажич. Ако системата не работи, потребителят следва да се обърне за това към своя доставчик на услугата. Клиентът не трябва да се интересува дали проблемът идва от софтуера, операционната среда или охлаждането на сървърите. Той има един-единствен партньор насреща си.

За самия доставчик на облачната услуга въпрос на критично бизнес-решение и корпоративна далновидност е да подбере такава облачна платформа за своята услуга, при която да може да разчита на аналогично ниво на поддръжка. Той ще знае, че може да се обърне към доставчика на облачната платформа и няма да се налага да се интересува дали иде реч за проблем със софтуера, с хардуерното оборудване или с мрежовите връзки. Отношенията тук следват същата логика като между доставчика на облачната услуга и неговия клиент: разчита се на една-единствена точка на контакт.

Потребителите не са готови за облака ли?!

Нелепо е твърдението, че потребителите в Централна и Източна Европа не са готови за новата технологична революция, наречена „ИТ облак”, категоричен е Балажич. „Има няколко нива потребители. Първата група са тези, които не знаят за технологията, не разбират нищо от нея и не се интересуват. Втората група потребители знаят какво е облакът, но не виждат стойността за себе си в това ново нещо. Третата група са тези потребители, които знаят за облака и пресмятат точно и разумно как това може да им помогне”, казва топ-специалистът.

Въпрос на точен бизнес-разчет е дали облакът може да бъде наистина полезен на една фирма. Факт е, че в някои случаи използването на „cloud” услуги може да се окаже по-скъпо от използването на вътрешно, инсталационно решение, посочи Балажич. Това е въпрос на сметка в дългосрочен план. Но за да могат да я направят, потребителските организации трябва да са добре запознати с възможностите, които облакът им дава, да имат ясно дефинирани изисквания и конкретни цели.

Ала

знаят ли потребителите какво да искат от облака?

Не винаги, казва Балажич. Важно е потребителите да са добре информирани. На първо място за европейските организации е препоръчително да следят решенията на ниво ЕС ниво. Вече има инициатива за общоевропейска стратегия за облачните услуги, която бе стартирана в средата на 2012. Това е първата стъпка от един мащабен план за обща платформа за облачни стандарти, сертификация, изисквания, мерки за сигурност и т.н за ЕС.

На второ място организациите могат да потърсят услугите на специализираните консултантски компании. С тяхна помощ те могат да преценят как да изберат доставчика си, да анализират своите търсения, нужди и изисквания.

В помощ на потребителите са и наднационални нестопански обединения за развитие на облака като например „Cloud Security Alliance” и „EuroCloud”. Тези организации постоянно разработват насоки и наръчници в стила на „10 неща, които трябва да попитаме за облака” или „5 факта, които трябва да знаем”, напомня Балажич. Прочитането на подобни набори от препоръки и инструкции е от помощ за организациите, упътили се към „ИТ облака”.