България за пореден път е сред най-активните нации в онлайн пространството, сочи проучването Consumer Barometer 2014 на Google, данни от което разпространи медийната агенция Пиеро 97. Данните позволяват да бъде направен сравнителен анализ за това как потребителите в различните държави по света използват интернет, какви са навиците им на използване на разнообразието от устройства, как пазаруват и как консумират онлайн видео. Анкетите са проведени в периода от януари до март 2014 сред хора на възраст над 16 години от 47 държави по света.
Най-често използваното устройство в България все още е компютърът (69% от населението), следван от смартфона (33%) и таблета (15%). Тези цифри потвърждават тенденцията към постоянен растеж на притежателите на „умни устройства”. За сравнение, данните на Gemius от май 2014 г. сочат, че у нас вече над 40% от населението използва смартфон.
Разпределението сред половете е почти еквивалентно, като мъжете имат лек превес в притежанието на „умни устройства”. Анализът по възрасти съвсем очаквано показва по-широко разпространение на смартфони и таблети сред по-младите потребители, като 64% от хората на възраст под 25 години притежават смартфон (31% от тях имат таблет). Това, разбира се, не означава, че хората от другите възрастови категории игнорират този тип устройства – потребителите до 44-годишна възраст са над средната стойност за страната.
По-голямата част от населението на България влиза в интернет всеки ден, като това важи и за 57% от хората на възраст над 55 години. При паралелно използване на телевизия и свързано с интернет устройство в немалка част от случаите ползването на мрежата е пряко свързано с видяното по телевизията (13% от случаите у нас, при ниво за Англия от 14%).
Тези цифри са атестат за нарастващата необходимост от адекватно онлайн присъствие за всеки един бранд, вкл. необходимостта от сайтове адаптирани за екраните на различен тип устройства – компютърни екрани, таблети и смартфони. Очевидна е нуждата от повече ТВ кампании, които да изкушават и подтикват към активно действие от телевизионния екран към онлайн пространството – инфо-търсене, игри, гласувания, награди и т.н. Подобен род рекламни комуникации са в унисон с потребителските навици, обобщени в Google Consumer Barometer, коментират от Пиеро 97.
61% от българите заявяват, че са напълно фокусирани, когато гледат видео в интернет – един от основните фактори за ефективността и растящата популярност на онлайн видео рекламите. 55% пък проучват продуктите преди покупките както онлайн, така и офлайн. В много случаи проучване на даден продукт или услуга, започнало в интернет, завършва с покупка на място в магазина.
От изследването става ясно, че над половината от интернет потребителите в България планират покупката си предварително, като понякога (14% от случаите) този период на проучване и сравнение обхваща седмици.
Прави впечатление, че българите проучват повече брандове, преди да направят покупка, в сравнение с потребителите в развитите пазари. В повечето случаи българите не робуват на един бранд, а това означава, че рекламата е от съществено значение.
Онлайн медиите имат огромно влияние сред българските интернет потребители, които по данни Gemius от септември 2014 г. са над 4 140 000 души. На въпроса „Къде за първи път видяхте реклама на даден продукт/услуга?”, като се визират различните комуникационни канали, най-голям процент (38%) отговарят, че са повлияни от онлайн реклами, а 32% – от телевизионни реклами, по данни на Google.
За сравнение, отговорите на този въпрос в САЩ – пазар, в който тази година за първи път инвестициите в дигитална реклама изместиха тези в телевизия (по данни на IAB) – са съответно 46% в полза на телевизията и 14% в полза на онлайн рекламата. В Англия – отново пазар с огромни средства, изразходвани в интернет реклама – тези проценти са 41 срещу 18 в полза на телевизията.
Според специалистите от Пиеро 97, рекламното послание може да стане много по-ефективно, ако се използва адекватно дигиталната реклама – както самостоятелно, така и в хармонична комбинация с някои от другите „офлайн” медийни канали като телевизия, преса, радио, ООН (Out of Home) реклама и кино.