Банковите карти не са подходящи за дигиталния свят

Решенията за мобилни разплащания са много по-безопасни от банковите карти, смята Даниел Дьодерлайн, CEO и основател на Auka (снимка: Auka)

Повече от половината български банки имат планове за въвеждане на технологии за мобилни разплащания, а биометричните данни може да са основен инструмент за сигурност, сочи проучване на европейската финтех компания Auka.

Интересът към технологиите за мобилни разплащания е продиктуван от новите европейски регулации и навлизането на технологичните гиганти в банковата сфера. Повече от 30% от българските банкови мениджъри смятат, че сегашните им организации не биха устояли на конкуренцията на гиганти като Google, Facebook или Amazon.

36% от банковите специалисти планират да изграждат способности в дигиталното банкиране през следващата година. 37% от участниците в проучването казват, че тяхната банка ще издаде собствен „портфейл“, а други 22% обмислят сътрудничество с доставчици като Apple или Android Pay.

Много скоро тези технологии ще бъдат масово използвани от потребителите за най-разпространените банкови услуги – разплащанията, което повдига въпроса дали технологията е по-безопасна от традиционните банкови карти, ползвани днес. Според Даниел Дьодерлайн, CEO и основател на Auka, решенията за мобилни разплащания са много по-безопасни.

По неговите думи, картите не са неподходящи за дигиталния свят, защото тяхната сигурност е изграждана за потребителите от „стария свят“ – те имат изписани номера, изискват физически действия като подпис и използват лесно разбиваеми пин кодове. Използваните от картите алгоритми за сигурност като проследяване на местоположението или поведението на потребителите – къде се намират и къде обикновено пазаруват – не са подходящи, защото дигиталните плащания не се извършват според местоположение на картата.

При мобилните плащания, когато едно плащане е инициирано, търговецът праща своята „сметка“ към системата, която от своя страна я препраща към телефона на потребителя. В този процес не се прехвърля никаква лична информация или картови данни. Потребителят просто трябва да оторизира плащането чрез своето устройство.

Следователно, всичко необходимо за постигане на сигурността е идентифициране на личността на потребителя при неговото устройство и потвърждаване на тази идентичност в системата на финансовата институция. Само тогава запитването за плащане е препращано към банката за извършване. От своя страна, идентифицирането на потребителя изисква технологии, които картите нямат.

„Все повече плащания ще бъдат правени директно чрез банковите сметки, отколкото през банкова карта. Този метод изисква много силна идентификация на потребителите преди извършване на плащането. И тъй като не сме длъжни да прилагаме остарели методи от времената на картовите плащания, имаме възможност да въведем фундаментално по-добър начин за извършване на плащане”, казва Даниел Дьодерлайн.

Всъщност, идентификацията се стреми да отговори на само два въпроса: вие ли сте човека, за когото се представяте и дали искате да платите на получателя сумата, която той иска. При мобилните технологии това е решено чрез свързване на устройството на потребителя към системата за разплащания и използване на метод за биометрични данни на телефона – пръстов отпечатък или лицево разпознаване.

Следователно, за да се направи плащане, няма нужда от лична или картова информация. Всъщност, никакви данни не са в риск по време на целия процес – всичко, което необходимо за един потребител е да има лице и пръстов отпечатък на своето устройство, пояснява Дьодерлайн.

Според проучването, българските банкери дефинират технологиите за мобилни разплащания като всичко, което обхваща използване на мобилни устройства за разплащане или използване на дигитални портфейли, независимо от устройството.

Коментар