След първата жертва на безпилотна кола

Производителите често възхваляват способностите на безпилотните коли да виждат повече от това, на което е способно човешкото зрение. Дали обаче тази сетивна система е безпогрешна?

Дори и най-увереният в способностите на съвременните дигитални технологии инженер ще признае, че рано или късно ще се стигне до ситуация, в която робот може да убие човек. Но тази ситуация, изглежда, настъпи доста по-рано от очакваното…

В неделя вечер безпилотен автомобил на Uber погуби жена от Аризона, която пресичала, бутайки велосипеда си, извън пешеходна пътека. Uber моментално прекрати изпитанията на безпилотните си автомобили, партньорите й Volvo и Toyota запазиха мълчание, а дигиталната индустрия изпадна в дълбок смут.

На предната седалка на колата, Volvo XC90 SUV, е имало оператор – 44-годишният Рафаел Васкес, а на задните седалки не са пътували хора. По време на инцидента автомобилът е бил в автономен режим на движение, потвърди местната полиция. Скоростта е била около 65 км/ч, което е повече от допустимото в района на катастрофата.

На мястото на сблъсъка не са открити следи от опит за спиране на автомобила или за намаляване на скоростта. Операторът на превозното средство е споделил пред полицаите, че първият сигнал за сблъсъка е бил звукът на самия сблъсък.

Първи сериозен гаф

Мнозина побързаха да направят паралел с инцидента през 2016 година, при който катастрофа със самоуправляемо движеща се Tesla доведе до смъртта на водача Джошуа Браун. Тогава обаче катастрофата стана факт, след като няколко пъти водачът бе приканен от системата-автопилот да сложи ръцете си на волана и да поеме управлението, припомня Ars Technica.

Освен това системата за автопилот на Tesla нямаше претенциите да е решение за самоуправляем автомобил. Тя си беше „асистент на водача“ и точно като такава беше рекламирана от производителя. С други думи, инцидентът с безпилотната кола на Uber действително е първият случай на фатален изход за пешеходец след сблъсък с автономно превозно средство.

Какво виждат безпилотните коли

Производителите често възхваляват способностите на безпилотните коли да „виждат“ повече от това, на което е способно човешкото зрение. Това е възможно, благодарение на скъп набор от камери, сензори, радари, LIDAR скенери – всички те са „сетивата“ на безпилотната кола.

Дали обаче тази сетивна система е безпогрешна? Сега предстои старателен разбор – дали някой сензор не е бил повреден, дали някоя мрежова връзка е отказала; дали колата изобщо е „видяла“ какво прави пешеходецът.

Надеждата на всички, следящи инцидента, е, че всичко в безпилотните коли се записва постоянно, така че скоро записът ще разкрие какво точно се е случило.

Усложняващи обстоятелства

Не бива да се забравя и това, че Аризона е място с относително спокойно и благоприятно време. Това я прави много привлекателна за фирмите, които тестват безпилотни автомобили. Waymo, поделението за безпилотни коли на Google, също изпробва автомобилите си там. Компании като GM Cruise и Intel също експериментират с разработките си именно в Аризона.

Какво обаче би станало с тези безпилотни коли в други метеорологични условия? Самоуправляемите автомобили биха могли да се окажат много затруднени при снеговалеж или дъжд. Това допълнително разгръща въпроса доколко зряла е технологията на безпилотните коли, за да бъде пусната на пътя.

Вината на пешеходеца

Най-голям спор обаче се разрази около въпроса виновна ли е 49-годишната Елън Херцберг за това, че е била блъсната – защото е пресичала извън пешеходна пътека.

„…Отново обвиняват жертвата. Пресичала извън пешеходната пътека – това никога не е било извинение за смъртта на пътя, не е и оправдание за компаниите за автономна мобилност“, пише Жанет Садик-Хан в коментар за The Verge. Мнозина като нея пишат, че не е допустимо жертвата да бъде изкарвана виновна за катастрофата.

Спорът за вината на пешеходците е горещ навсякъде по света дори и извън контекста на безпилотните автомобили. Обществените нагласи се люшкат между две крайни виждания – че пешеходците и велосипедистите често пъти се държат непредвидимо на пътя, нарушават правилата и предизвикват инциденти, и че в крайна сметка градовете са за хората и би трябвало човеците да могат да се движат спокойно навсякъде и всякак, а колите трябва да се съобразяват с тях.

За безпилотните коли справянето с непредсказуемото поведение на пешеходците и велосипедистите ще е още по-голямо предизвикателство. Не е случайно това, че самоуправляемите превозни средства засега изглежда имат много по-голям успех в магистралния транспорт, където средата не е толкова усложнена.