Въпросът кой ще поеме отговорността за данните може да коства имиджа и дори съществуването на определени организации, стана ясно от Q&A сесия с Иво Емануилов – юрист и научен сътрудник към Центъра за право на ИКТ и интелектуалната собственост (CITIP), Католически университет в Льовен (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Умният град – градът, в който стотици хиляди сензори събират данни за всичко и всички, а натоварени центрове за данни се грижат интелигентно да разпределят ресурсите, е предизвикателство за градските власти, за технологичните компании и за… науката на правото.
Чии са всички тези данни, които се събират от всевъзможни „умни системи“, кой е техният собственик – имат ли собственик въобще – и какво може да се прави с тях? Могат ли да се обработват? А могат ли да се продават? Това са само някои от въпросите, повечето от които лишени от категоричен отговор, които не само са на път да изправят на ръба на силите юристите, но и да застрашат конкуренцията в технологичния бранш. Ситуацията предизвика оживени дебати по време на дискусията „Умните градове“ в рамките на „IoT Adventure Forum 2018“ днес в София.
Неимоверното нарастване на системите за наблюдение и събиране на данни, например за създаване на „умни“ пътища, трябва да ни накара да се запитаме кой притежава и как обработва данните, заяви Иво Емануилов, юрист и научен сътрудник към Центъра за право на ИКТ и интелектуалната собственост (CITIP), Католически университет в Льовен. Въпросът е глобален и далеч надхвърля границите на горещата тема за GDPR.
В ерата, в която безпилотни коли и летящи таксита вече са на ръба между етапа на изпитанията и първите комерсиални внедрявания, данни за движението на превозните средства събират всички: градските власти, службите по реда и безопасността, автомобилните производители, доставчиците на технологии за тях… Все по-често тези данни ще стават част от сложни аналитични мрежи, M2M комуникации, изкуствен интелект. Ако някъде възникне грешка, ефектът от нея може да бъде лавинообразен в подобна среда.
В същото време не навсякъде има ясна регулация, определяща какво може и какво не може да се прави с тези данни. Дефинициите в някои правни системи позволяват натрупваните данни да бъдат разглеждани като нещо, подвластно на същите правила като писалките и крушите – като „стока“.
Не е ясно и кой и как носи отговорността за обработката и за потенциални пробиви, когато данните са част от сложни технологични системи с множество взаимосвързани компоненти. Така например, ако вградената камера в един умен автомобил трупа видео-записи, отговорността за обработката им може да бъде на производителя на колата или пък на производителя на камерата – но може да бъде оставена и на самия собственик на автомобила. Въпросът кой ще поеме отговорността може да коства имиджа и дори съществуването на определени организации, стана ясно от Q&A сесията с Иво Емануилов.
„Когато правиш нещо от нулата, можеш да изградиш инфраструктурата лесно и всичко да е гладко интегрирано“, каза Павлин Добрев, R&D мениджър в Bosch (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Сложността на този пъзел става още по-голяма, когато се има предвид, че всеки град има своите „унаследени“, вече съществуващи инфраструктури. При всички положения по-лесно е да се изгради дадена система „от нулата“ – ала в градовете подобна ситуация е немислима, посочи Павлин Добрев, R&D мениджър в компанията Bosch, която също разработва технологии за интелигентни инфраструктури и именно в България има развоен екип за мидълуер. „Когато правиш нещо от нулата, можеш да изградиш инфраструктурата лесно и всичко да е гладко интегрирано“, каза Добрев. Това обаче е по-скоро мечта за производителите, отколкото реална възможност.
При всички положения не друго, а именно транспортът се очертава като една от областите, където приоритетно се търси внедряване на „умни“ решения за градовете – навярно защото автомобилният трафик е „бич“ за селища от всякакъв мащаб в днешно време. В тази посока е и работата на много от българските общини, стана видно от изявата на TiXi и община Велико Търново по време на форума за интернет на нещата.
Системата за електронни билети и електронно паркиране в старопрестолния град е една от няколко у нас, които наблягат на облекчаване на трафика, автоматизиране на паркирането и таксуването. Наред с удобството за самите водачи това обичайно води и до добри резултати за самите общини: повишаване на събираемостта на държавните вземания, свързани с превозните средства, транспорта и паркирането.
