Новата вълна в IoT е насочена към взаимната свързаност на устройствата, предаването на данните и анализирането им, заяви Радослав Георгиев, технически консултант „Мобилност и мрежови технологии“ в HPE
Пазарът на интернет на нещата навлиза във втората си фаза и е насочен повече към индустрията, отколкото към крайните потребители, заяви Радослав Георгиев, технически консултант „Мобилност и мрежови технологии“ в HPE по време на „IoT Adventure Forum 2018“ днес в София.
„IoT 1.0 се концентрира върху идентифицирането на устройствата и събирането на информацията от тях. Новата вълна е насочена към взаимната им свързаност, предаването на данните и анализирането им“, каза Георгиев. Той допълни, че се очаква следващата стъпка да е изкуственият интелект – вземането на автономни решения на базата на информация от IoT.
Въвеждането на устройства от типа „интернет на нещата“ може да увеличи с 15% успеваемостта в управлението на доставките в сектор „Логистика“, посочи Ивайло Тошев, ИТ мениджър в Unimasters Logistics, позовавайки се на данни на IDC.
„Логистиката не е просто местене на стоки от една точка до друга. Съществуват много особености, понякога стоката преминава през различни дистрибуционни центрове, намесени са много хора по веригата“, сподели той. Въвеждането на IoT позволява да се извършва прогнозираща поддръжка на автомобилния парк, наблюдение на инвентара, на условията за съхранение и на самия товар.
Въвеждането на IoT устройства може да увеличи с 15% успеваемостта в сектор „Логистика“, посочи Ивайло Тошев, ИТ мениджър в Unimasters Logistics
По отношение на работната сила, интернет-свързаните устройства помагат за оптимизация на работата и разпределение на натоварването на служителите. Безопасността пък се концентрира върху отчитане и докладване за изтичане на химикали и измерване на замърсяването на въздуха.
Успешното внедряване на IoT проект не включва само закупуване и свързване на устройства. По-голямата част от него е обработката на данните от тях и взимане на решения на тяхна база, подчерта Георгиев.
„Проблемът е, че компаниите не могат да си позволят лукса да започнат отначало, изграждайки система, в която ще се ползва IoT. Те тръгват от системи, които не са били създадени за работа в подобна среда“, разказа той. „Затова компании като НРЕ предлагат решения, които интегрират съществуващите датчици и контролери и правят възможна работата им с останалата част от инфраструктурата.“
Предизвикателство при включването в мрежата на IoT устройства е промяната на политиките за сигурност. Досега сигурността на тези устройства се е изчерпвала с физическа защита. Със свързването им в мрежата се появява реална заплаха да бъдат използвани за атака. В същото време промишленото производство използва огромни обеми от данни. Тяхната сигурност и адекватност са критични за нормалната работа на компанията.
Заедно с това индустрията работи в условията на свързани системи и продукти, натиск за постигане на по-големи резултати с по-малък ресурс и ограничени ресурси, коментира Васил Такев, сегментен мениджър „Индустрия и канали за дистрибуция“ в АББ България.
Мрачни сценарии от филмите, в които машините завземат изцяло човешката дейност, са невъзможни, заяви Васил Такев, сегментен мениджър „Индустрия и канали за дистрибуция“ в АББ България
В тези условия компаниите се справят като добавят дигитални технологии. Това позволява да се увеличи производителността с 200%, да се намали разходът на енергия с 30 на сто и да се осигури по-дълъг оперативен живот на машините с над 30%.
„Въпреки това мрачни сценарии от филмите, в които машините завземат изцяло човешката дейност, са невъзможни“, коментира Васил Такев. Хората ще продължат да държат пълния контрол върху производствения процес, особено при взимането на решения, ще програмират системите и ще контролират всички дейности, извършвани от устройствата, заключи той.
