27% от компаниите само събират информация, но нищо не правят с нея след това, посочи Нели Вачева, управител на IDC България
Инвестициите, тяхната възвръщаемост, грижата за сигурността – тези фактори затрудняват мащабното разгръщане на интернет на нещата (IoT). Организации от всички области изпитват затруднения не само – или дори не толкова – в намирането на финансиране, колкото при влагането му в разумни и дългосрочно ефективни ИТ решения за IoT, а едновременно с това трябва да се предвидят многобройните рискове, които новата реалност носи. Това споделиха лекторите на форума „IoT Adventure Forum 2018“ в София.
IoT трябва да даде на организациите конкурентно предимство, което да им позволи да стъпят на нови пазари. В този смисъл това е инвестиция, целяща да позволи разширяване на пазарния дял или лидерството в определена сфера, разказа Нели Вачева, управител на IDC България. Много от изследваните от IDC организации споделят, че за тях това ще представлява сложно уравнение, чието решаване ще им бъде трудно.
Един показателен пример е фактът, че 27% от компаниите само събират информация, но нищо не правят с нея след това, разказа Вачева. „Те не инвестират в анализ на информацията, за да се използва тя за смислени цели”, посочи управителят на IDC България.
Автоматизацията също е предизвикателство – оказва че, се има известно противопоставяне между хората, които отговарят за автоматизацията, и тези, които се грижат за „интернетизацията“.
Сигурността остава основен фактор, който не само прави сложно въвеждането на IoT, но и коства много разходи. Тя влияе пряко на възвръщаемостта. Инвестициите за сигурност при IoT са големи, защото вложения се правят не само в новите технологии, но и в в сигурността на целите инфраструктури, дори и най-старите от тях. „Задължително е да се инвестира в сигурност и на вече съществуващите ИТ системи, защото в тях се включват нови системи, носещи нови видове рискове”, обясни Вачева.
Свързаността също е нелека задача за решаване. Най-често за IоТ устройствата се използват клетъчните системи, но те – в най-добрия случай – са от четвърто поколение и имат ограничение за броя устройства на квадратен километър, които могат да бъдат управлявани. Очаква се този проблем да бъде решен с навлизането на 5G, което увеличава значително броя на устройствата на кв.км и решава проблемите с латентността.
Предизвикателство остава и текущият модел на работа на ИТ отделите в някои региони, в които попада и България. За нас е традиционно ИТ отделите да предпочитат да работят колкото е може по-самостоятелно, да разработват сами. При IoT обаче е нужно повече сътрудничество с производителите и доверяване към външни доставчици.
В светлината на умните градове, за които толкова много се говори, IoT предлага огромни възможности, но те все още се коментират в бъдеще време. На настоящия етап проблематично остава изграждането на цялостна визия за развитието на един град със средствата на новите технологии.
Този ребус стои с пълна сила и пред София, посочи Владимир Данаилов, главен изпълнителен директор Столична общинска агенция за приватизация и инвестиции (СОАПИ). Превръщането на София в умен град е изправено пред редица пречки, които предстои да бъдат преодолени, заяви Данаилов. Основен проблем е фактът, че процесът по дигитализация на столицата все още не е приключил и IoT и умните градове тепърва ще навлизат в полезрението на управляващите.
Превръщането на София в умен град е изправено пред редица пречки, които предстои да бъдат преодолени, заяви Владимир Данаилов, главен изпълнителен директор на Столична общинска агенция за приватизация и инвестиции
Освен това в София все още не съществува единен център, в който да се обработват и анализират данните и след това да се използват за развитие на градската среда. Липсва също така единен подход за управление на проекти, свързани с IoT на градско ниво. И не на последно място, все още липсва разбиране на концепцията за умен град.
Сред първите стъпки на София в посока дигитализирани градове е наблюдаването и регулирането на трафика чрез прилагане на сензори по кръстовищата и в градската среда, което би довело до подобряване на градската мобилност. Внедряването на IoT решения може да подпомогне също така процесите по предпазване от природни бедствия, подобряване на комуникацията между публични институции, граждани и бизнес, както и осигуряване на адекватно използване на информацията в услуга на гражданите и бизнеса.
Инициативата „Digital Cities Challenge“ на Европейската комисия цели развитие и прилагане на дигитални политики за града и включва 15 градове в ЕС, сред които е и София. По инициативата са заделени 90 милиарда евро, които ще бъдат изразходвани за проекти, свързани с дигитална трансформация на градовете, сензорна и дигитална инфраструктура.
На ръба на мрежите, в края на последната миля се обединяват технологиите на IoT и блокчейн, каза инж. Калин Цеков, управител на Навигато
Интересни тенденции се наблюдават при развитието на IoT в далечната периферия и т.нар. последна миля. За сензорните системи, които се развиват бурно в условията на „интернет на нещата“, е от критично значение скоростта, с която се обработват данните. В някои системи дори животът на данните е твърде кратък, за да се прехвърля напред-назад из мрежите.
„Това изключва възможността да се предават данни до дейта център и да се обработват там“, посочи Нели Вачева. Така се дава тласък на т.нар. „edge“ технологии, при които обработката на данните става в периферията на мрежата, близко до сензорите. Започнал е да се развива цял нов клас хардуер – предназначен за такива системи, добави Вачева.
Същевременно точно в периферията се наблюдава навлизане на нови технологични системи, като например блокчейн с всички негови разновидности. Така на ръба на мрежите, в края на последната миля се обединяват технологиите на IoT и блокчейн, разказа инж. Калин Цеков, създател и управител на Навигато. Обединяването им ще доведе до формиране на новата „икономика на машините”, прогнозира той.
Интернет на нещата и блокчейн в тандем обаче ще изискват постоянна свързаност и изчислителна мощ, което е съпроводено с голяма консумация на енергия. Може да се каже дори, че „данните са новият нефт”, заключи Калин Цеков.
