Идеята за 4-ата индустриална революция стартира в Германия, припомни Любомир Станиславов, изпълнителен директор на „Аутомотив клъстер България“
800 милиона работни места ще бъдат загубени до 2025 г. като следствие на навлизането на Индустрия 4.0, заяви Любомир Станиславов, изпълнителен директор на „Аутомотив клъстер България“ по време на дискусия „IoT визия за бъдещето – 9 критични въпроса“, част от „IoT Adventure Forum 2018“.
Самата идея за 4-ата индустриална революция стартира в Германия и се лансира от немски гиганти като Бош, Фесто и др., а основната цел на компаниите е оптимизация на производството, например на една поточна линия да може да се произвежда всичко без допълнителни пренастройки.
„Специално за автомобилната индустрия това означава, че може да се предлага индиувидуализация на дадени автомобили, например чрез 3D принтер да се правят индувидуални проекти и да се извършва персонализация още на поточната линия“, поясни Станиславов.
Технологиите зад Индустрия 4.0 включват иновативни разработки в сферата на IoT, изкуствения интелект, 3D печата и др. „И макар че технологията на практика вече е налична, бизнесът все още не е готов за подобни внедрявания“, смята Иван Драгоев, управител на IndigoVerge. За да бъде убеден мениджмънтът в ползите от подобно внедряване, то трябва да отговори на няколко въпроса – колко ще струва самото внедряване и кога бизнесът ще си възвърне направената инвестиция.
Макар че технологията на практика вече е налична, бизнесът все още не е готов за IoT внедрявания, смята Иван Драгоев, управител на IndigoVerge
„Компаниите са все още много предпазливи“, смята Иван Драгоев. „Едни от големите проблеми остават липсата на правилно управление на подобни проекти и възвръщаемостта на вложенията, а едно добро решение да бъде убеден бизнесът в ползата от даден IoT проект е чрез конкретен прототип, който да покаже нагледно как даден проблем може да бъде решен“.
Освен финансови и технологични проблеми пред едно успешно IoT внедряване, не трябва да се пренебрегва и човешкият фактор, смята Веселин Арнаудов, директор „Развитие на иновациите“ във VMware. В тази насока трябва да се постигне намаляване на разликата в гледните точки на ИТ групата и оперативната група, пряко ангажирани с проекта, уточни той. „Невинаги тези две групи разговарят добре помежду си и са на едно мнение“, посочи Арнаудов.
Човешкият фактор е от решаващо значение при IoT внедряванията, подчерта Веселин Арнаудов, директор „Развитие на иновациите“ във VMware
В същото време много от клиентите не знаят какво ги чака и какво ще им се случи при внедряването, допълни проблемите Николай Димитров, директор „Бизнес развитие“ в HPE. „Реално в много производствени компании, преминаващи към Индустрия 4.0, трябва да се свърже старо производствено оборудване – от преди 20-30 години – с новите сензори и свързващи устройства, което естествено поражда безпокойство от крайния резултат“, коментира той.
И според него е необходима демонстрация на място, за да може да се стигне изобщо до следващите стъпки от процеса на вземане на решение и внедряване.
Много от клиентите не знаят какво ги чака и какво ще им се случи при внедряването, посочи Николай Димитров, директор „Бизнес развитие“ в HPE
Съществуват обаче и други важни проблеми, които трябва да се вземат под внимание в днешния свят на IoT и Индустрия 4.0. Един от тях е слабата и недостатъчна подготвеност на инженерните кадри, а и на бизнеса за новите технологични реалности.
„Не сме наясно как изкуственият интелект, базиран на огромното количество данни, събирани от IoT устройства, ще повлияе на новата реалност. В същото време имаме много нови технологии, които обаче все още не знаем добре къде и как ще въведем, а това означава, че ще имаме и нови бизнес модели, задвижени от тези технологии, които трябва да изследваме. На бизнеса на практика не му е ясно какво трябва да прави с тези технологии“, убеден е доц. д-р Боян Жеков, преподавател в УниБИТ.
„Не случайно, докато в Европа говорим за Индустрия 4.0, в Япония вече говорят за Общество 5.0, т.е. за отношението между хората и новите технологични системи и бъдещето на обществото в тази среда“, допълни той.
Все още не знаем как изкуственият интелект, базиран на данните от IoT устройства, ще повлияе на новата реалност, заяви доц. д-р Боян Жеков, преподавател в УниБИТ.
Относно чисто практическия поглед върху Индустрия 4.0, Боян Жеков уточни, че в момента компаниите у нас могат да получат финансиране под някаква форма за подобни проекти по програма Хоризонт 2020. В тази програма ИТ е основно направление, а темата за ИТ е включена и като част от други направления като eHealth, където IoT има сериозен потенциал и бъдеще.
„Специално за IoT в програмата 2020 се финансират основно бизнес модели и прототипи за бизнеса“, уточни Боян Жеков. „Една особеност е, че не се кандидатства директно, а трябва да се търсят партньорства за финансиране на подобни проекти“, поясни той.
