ЕС заделя 16 млрд. евро за космическо лидерство

Нова европейска програма ще стимулира космическото лидерство на ЕС след 2020 година, съобщиха тази седмица от Брюксел. Европейската комисия предлага през следващия дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г. да се отделят 16 милиарда евро, за да се помогне на Съюза да задържи и утвърди лидерската си позиция в космическото пространство.

Космическите технологии, данни и услуги се превърнаха в необходимост както за европейските граждани в тяхното ежедневие, така за Европа като цяло в стремежа й да постигне стратегическите си интереси, посочват от Брюксел. Благодарение на значителните инвестиции, ЕС има сериозно предимство в космическите дейности, а европейската космическа промишленост е една от най-конкурентоспособните.

„Инвестициите на ЕС в космическото пространство вече дадоха резултати на световно равнище в полза на европейските граждани и предприятия. Над 10% от БВП на ЕС зависят от услуги, свързани с космическото пространство, а значителните инвестиции, направени от ЕС, дадоха възможност за напредък, който държавите членки не биха могли да постигнат сами”, коментира заместник-председателят на Комисията Марош Шефчович.

По неговите думи, космическите данни могат да помогнат на промишлените предприятия да бъдат начело в области като интернет на нещата и автоматизираното шофиране, да позволят по-прецизно следене на емисиите на парникови газове и да направят действията в областта на климата по-ефективни.

„Пътят напред е ясен: да поддържаме и развиваме съществуващата инфраструктура на„Галилео” и „Коперник”, да разширяваме употребата на космически данни, да насърчаваме създаването на европейско „Ново космическо пространство” от иновативни стартиращи предприятия и да увеличаваме сигурността на европейските граждани”, посочи Елжбета Бенковска, комисар по въпросите на вътрешния пазар, промишлеността, предприемачеството и МСП.

Предложението на Комисията ще обедини всички съществуващи и нови дейности в единна програма, която ще осигури поддържане на съществуващите инфраструктура и услуги и въвеждането на редица нови възможности:

  • Насърчаване на силна и иновативна космическа промишленост;
  • Запазване на самостоятелния, сигурен и разходноефективен достъп на ЕС до космическото пространство;
  • Установяване на единна и опростена система на управление.

Комисията ще продължи да отговаря за управлението на цялостната програма. Междуправителствената Европейска космическа агенция (ESA), предвид на своето изключително експертно ниво, ще остане основен партньор в техническото и оперативното изпълнение на космическата програма на ЕС. Европейската агенция за глобални навигационни спътникови системи ще бъде преименувана на „Агенция на ЕС за космическата програма”.

Комисията предлага бюджетът от 16 милиарда евро за периода 2021-2027 г. да се разпредели по следния начин:

  • 9,7 милиарда евро за Галилео и EGNOS – съответно глобалната и регионалната система за спътникова навигация на ЕС;
  • 5,8 милиарда евро за Коперник – програмата на ЕС за наблюдение на Земята;
  • 500 милиона евро за разработване на нови компоненти във връзка със сигурността.

С помощта на програмата ще се обърне внимание и на идващите от космическото пространство опасности, свързани със слънчевата активност, кометите и астероидите, които застрашават критични инфраструктури.

Коментар