България в два паралелни свята – хартиен и електронен

„България има шанс да се превърне от потребител на ИТ решения в техен създател, от офлайн – в онлайн държава“, заяви Стефан Христов от „Граждани срещу бюрокрацията“

Електронният свят е много по-защитен от хартиения. Цифровите решения са по-траен носител от хартията, те съхраняват информацията по-сигурно и са по-достъпни. Всички услуги и документи трябва да са налични по електронен път – около това мнение се обединиха експерти на форум за е-икономиката, организиран от Фондация „Граждани срещу бюрокрацията“.

Всяка една от над 580-те администрации в България предоставя услугите си по различен начин и това е бреме за гражданите и бизнеса. „Трябва да се утвърди нов модел – всичко да е налично по електронен път“, изискват от Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ). Служителите обменят документи само в електронен вариант и не използват печат като средство за „валидация“.

ДАЕУ смята, че в България „електронната трансформация“ трябва да е „необратима“, но, за да се случи, гражданите трябва да оказват натиск върху администрацията, да сигнализират за нарушения, да дават идеи. ДАЕУ призова всички да използват регистъра на техния сайт, за да подават сигнали срещу институции, които налагат ползването на документи на хартия.

Драстичен спад при използването на хартиени документи отбелязват и в Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), където всички заседания се водят „безхартийно“. Според представители на Комисията, е-документацията гарантира прозрачност, бързина, достъпност и проследимост, а реформата трябва да започне от самата администрация.

За социалния антрополог Харалан Александров в България има два паралелни свята – „хартиеният“ и „на електронните услуги“. Дисбалансът между тях може да се промени чрез действия на държавата и сформиране на коалиция за е-промяна.

Около 300 млн.лв. преки административни разходи е спестила Национална агенция за приходите (НАП), благодарение на електронна комуникация. Агенцията предоставя над 80 онлайн услуги и обменя над 120 млн. е-документа годишно. След въвеждане на автоматизираното изпращане на е-съобщения за просрочени задължения, от НАП планират чрез безплатен ПИК всеки да може да „види“ здравното си досие.

В Комисията за защита на потребителите (КЗП) годишно постъпват над 20 хиляди жалби, като около 60% са подадени електронно. По-широко използване на електронни услуги отчита и Столична община, от чиято е-услуга „Проверка на задължения при обществени поръчки“ вече се възползват и други общини в България.

В нормативните актове често се описват подробно конкретни технологии „на деня“, коментира Стефан Христов от „Граждани срещу бюрокрацията“. „Това е грешен подход, защото технологиите остаряват светкавично бързо: определен електронен подпис е актуален днес, но утре няма да е. Затова нормативната база трябва да е технически неутрална и да описва желания резултат – така, както е в евродирективите“, смята Христов.

Проф. Георги Димитров от „Евротръст Технолоджис“ представи единствено по рода си в ЕС мобилно решение, което предлага електронен подпис и електронна идентификация дистанционно, без значение къде е потребителят. Регистрацията е безплатна. От потребителя се изисква да попълни данните си, да снима личен документ и да се идентифицира чрез видеоразпознаване. Приложението вече е внедрено в oбщина Бургас и няколко банки у нас. Системата за електронна идентификация е призната в цяла Европа.

Онлайн попълване на бланки и формуляри за фирми и граждани, спестяване на време и излишно разпечатване на документация предлага безплатната платформа pisar.bg. До момента от е-услугите са се възползвали над 1 милион потребители. Безхартиен офис е възможен: българската финтек компания „Кредисимо“, например, отдавна е внедрила „безхартиени процедури“, като това не й пречи да развива успешно финансови услуги на няколко континента.

Всяка година Естония спестява над 800 години работно време. 99% от обществените услуги се предлагат онлайн 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Електронно не се случва само сключване на брак, развод и покупка на имот“, коментира Стефан Христов от фондация „Граждани срещу бюрокрацията“.

Технологиите у нас са достъпни и е налице законова рамка за дигитална трансформация. България има шанс да се превърне от потребител на ИТ решения в техен създател, от офлайн – в онлайн държава. Трябва да приемем, че електронният свят е по-лесен, удобен, бърз и сигурен и да не позволим на хартията „да изяде“ компютъра“, заключи той.

Евродиректива изисква всички услуги да са „цифрови по подразбиране“, подчертаха още експертите, участвали във форума.

Коментари по темата: „България в два паралелни свята – хартиен и електронен”

добавете коментар...

  1. ха

    Електронният свят е много по-защитен от хартиения. – Могат да бъдат на теория по-защитен, но на практика е точно обратното! Просто обществената система подкрепя писането на калпав софтуер и така самите данни никак, ама никак не са защитени…

    Цифровите решения са по-траен носител от хартията. – Абсолютна глупост! Хартията не може да се замоунищожи, за разлика от всякаквите носители на информация. Това, че в облачните хранилища има хора, които непрекъснато опресняват и инспектират носителите е еквивалента периодично да се ксерокопират стари документи в хартиените хранилища, при което вероятно това трябва да се прави мноооого по-рядко от цифровите носители – вероятно веднъж на 100 години.

    Те съхраняват информацията по-сигурно… – Горе долу е така. Хартиеният носите може да бъде достигнат, чрез взлом. При електронния трябва да имаме обучен интелигентен системен специалист.

    … и са по-достъпни. – Вярно е.

Коментар