Българската е-комерс асоциация (БЕА) е сериозно обезпокоена от зачестилите коментари относно т. нар. „измами“ и опасностите, които крие онлайн пазаруването. Свидетели сме на репортажи, в които се представят отделни казуси на потърпевши, становища на институции като КЗП, но не и на бизнеса, казват от браншовата организация, която представя е-комерс бизнеса у нас и е член на Ecommerce Europe.
Електронната търговия е един от най-силно развиващите се пазарни сегменти, но често е представян в нереална светлина. B2C (бизнес към крайни потребители) e-търговията в България нараства до 664 млн. евро през 2018 г., според европейски доклад, изготвен от eCommerce Europe, EuroCommerce и еCommerce Foundation. Ръстът спрямо 2017 г. достига 30%, докато през 2017 г. обемът на B2C онлайн търговията е 511 млн. евро с ръст от 22% спрямо 2016 г.
Електронната търговия и дигитализацията на търговията на дребно и на едро променят основно сектора, създавайки нови бизнес възможности и модели, нови работни места и нови форми на взаимодействие с потребителите. Много повече потребители пазаруват онлайн и все повече търговци на дребно продават онлайн. Най-важното – двете комбинират онлайн и офлайн пазаруването безпроблемно и правят целия процес още по-прозрачен, явен и сигурен за потребителя.
България се нуждае от политики, които да насърчават това развитие и да позволят на потребителите и търговците да се възползват максимално и от потенциала на eвропейския пазар с 500 милиона потребители, заявиха от БЕА. Страната ни е напълно конкуретноспособна за електронна търговия към европейските потребители, като браншът трябва да извърви пътя, за да постигне подходящата среда за развитие и диалога с институциите.
Докладът за електронна търговия 2018 г. разкрива предизвикателствата, с които европейските потребители все още се сблъскват, когато пазаруват онлайн. Сред основните потребителски желания за подобрение в развитите европейски държави са скоростта на доставка (17% от онлайн купувачите) и техническите повреди (13% от онлайн купувачите). За сравнение, в България 6,9% от онлайн купувачите споделят, че времето за доставка може да е по-бързо и 1,9% докладват за техническа грешка в даден уеб сайт.
Според данни, събрани от всички членове на БЕА, удовлетвореността на онлайн потребителите в България е изключително висока. Само 0,002% от онлайн купувачите са подали сигнали в КЗП за периода януари-септември 2018 г., при отчетен ръст от над 30% на поръчките онлайн за първите 9 месеца на годината спрямо същия период на предходната година. При реален брой поръчки малко над 2 500 000, това са около 50 жалби на потребители. Българският онлайн купувач се нарежда сред най-удовлетворените от гледна точка на сигурност и комуникативност в процесите при онлайн пазаруване.
По данни от КЗП, с около 20% повече са жалбите срещу онлайн търговци за деветте месеца на тази година спрямо същия период на миналата. При ръст на пазара през 2018 от 30% спрямо 2017 на практика това означава спад на броя жалби към всички онлайн поръчки през първите 9 месеца на 2018 г.
Електронната търговия е един от най-силно развиващите се пазарни сегменти у нас
Над 1 250 000 са онлайн купувачите в България през първите 9 месеца на годината. Те пазаруват по всяко време (24/7), при това изключително сигурно и с повече права, като например да върнат поръчката в срок до 14 дни от нейното получаване, без да посочват причина, и да им бъдат възстановени парите по начина, по който са платени, в 14-дневен срок, без въпроси от страна на търговеца в случай на упражняване правото на отказ.
За успешно и сигурно онлайн пазаруване БЕА обръща внимание на потребителите внимателно да проверяват информацията за търговеца, от който пазаруват за първи път, да проверят и потърсят мнения за него от други потребители, да се запознават с условията на предложенията за продажба, с условията на доставка, каква е процедурата за връщане на стоките и правото на отказ, има ли публикувани име на търговеца, телефон и и-мейл за връзка, линк към платформата за решаване на спорове, линк към Защита на личните данни и т.н.
БЕА съветва потребителите да пазят касовата бележка или фактурата за стоката и гаранцията за уредите, както и всички други документи, свързани с покупката – поръчка, потвърждение или онлайн резервация. Това се отнася особено за сайтове, откъдето досега не сте пазарували или не са ви препоръчани.
Потребителите сами могат да избегнат евентуални злоупотреби като ингорират сайтове без нужните атрибути (име, адрес, юридическо лице, телефон, имейл) и като избягват предложения, граничещи с фантастиката – например, не е реално да се предлага скъпо струваща стока с 90% намаление от сайт без възможност за връзка и контакт, без отзиви и препоръки.
Интересен е и фактът, че в голяма степен сериозните измами и злоупотреби идват от сайтове, които са базирани извън страната, не са местни компании и не дават възможност за комуникация. Все пак в случай на проблем, БЕА съветва потребителите да се обърнат първо към търговеца, от когото са закупили стоката, и най-вероятно ще получат бързо решение.
Чак пък тенденциозно… В българските новини напълно закономерно се охулва всичко до което се докопат журналистите. Това, че е засегната и онлайн търговията говори единствено до това, че такава все пак има и е забележима.